Първи стъпки в новия свят
Червената страна…
На границата между двете измерения…
Все още на поляната…
- Никой досега не е влизал или излизал от там. – каза змеят. – Поне доколкото знам.
- Супер! – каза Червената шапчица и се хвърли със скок във вратата.
Останалите я последваха.. Баронът нададе боен вик. След секунда всичките 5 човека, 6 козлета и 1 куче се озоваха от другата страна, в другото измерение, на висока планина, обградени от скали и нищо друго. Змеят подаде глава през портала, да види за какво става въпрос.
- Мрачничко е. Успех! – пожела той и се прибра.
- И сега какво? – попита Хензел.
- Поне карта можеше да ни даде този Мерлин. – възмути се барона.
- Дали тук живеят хора? – зачуди се Снейк.
Червената шапчица гледаше с бинокъла.
- Ето там има селище. – каза тя.
- Чудесно, значи натам. – предложи баронът.
Групата тръгна.
- Заредете оръжията, приятели. – каза Пайк – Не знаем какво ни очаква на тази земя.
- Чия беше идеята да вземе само старовремски “Шмайзер”-и от Втората Световна Война? – попита Майк.
- Моя! – заяви гордо Крейк
- Добре че си нося сабята. – каза баронът.
Червената шапчица и Хензел бяха запасли и по два револвера, а останалите – по един.
Вървяха много време през гъста гора. Това разбира се след около два часа слизане по скалисти сипеи, по които Гретел за малко не си счупи крака.
Започна да се стъмва, защото в това измерение времето тече различно. Избраха подходящо място за нощувка. Опънаха палатките и събраха съчки или поне онова което приличаше на съчки и що годе гореше като такива. След това се събраха около огъня и започнаха да обсъждат нещо. Баронът ровеше с пръчка в почвата. Както си копаеше, от земята изскочи огромен червей, който едва не му отхапа ръката. Но Червената шапчица, със светкавичен рефлекс хвърли ножа и го закла като прасе.
- Отваряй си очите! – заръча тя.
Поседяха така още час – три и си легнаха. Гретел включи омнисензора. (многофункционален сензор за къмпингуване, който засича потенциални опасности чрез измерване на редица параметри на околната среда като шум, вибрации, промени в температурата, атмосферното налягане, влажността на въздуха и др.)
- Ако нещо живо или друго яче, мръдне в радиус от 20 километра, ще го засечем. При това сензорът е достатъчно умен, да различи сигналите които представляват опасност от тези, които са безопасни. – разясни тя.
- Не мислиш ли, че 20 километра е малко множко. – поинтересува се Макс. – Муха да прехвръкне в радиус от 20 километра и ще я засечем. Може би трябва да го пуснеш на пет.
- Добре тогава, пет километра.
След това си легнаха да спят. Козлетата заспаха с шмайзерите в ръка.
Събудиха с е на сутринта. Денят беше облачен и почти не се различаваше от нощта. Те бързо събраха багажа и тръгнаха. Проблясваха светкавици, придружени от силни гърмове. Нашите се спускаха по стръмните, ерозирали склонове. Баронът се ядосваше. Гърмовете му лазеха по нервите.
Майк каза:
- Добре, че не вали.
Огромен порой плюсна изведнъж; напълно плътен, непрогледен дъжд. Червената шапчица спря, извади от чантата червената си наметка и я облече. Нахлупи качулката, защото не носеше шапка. Сега изглеждаше като Оби-Уан Кеноби на планетата Камино. Това не помогна много.
Продължиха пътя си още няколко десетки минути. Не спря да вали, дори не отслаби. Пристигнаха в селото. Изглеждаше напълно безлюдно. Никъде не се виждаше жива душа. Улиците изглеждаха мрачни и зловещи. Нашите обиколиха. Проливният дъжд не спираше. Откриха една работеща сергия, най-накрая. Човекът, ако изобщо можеше да се нарече така; всъщност беше чистокръвен гущер в човешки размери, на два крака, изправен и с тюркоазено синя кожа и кафява наметка с качулка; продаваше карти.
- Точно каквото ни трябва! – възкликна барона.
Нашите се приближиха. “Човекът” каза нещо на странен език. Баронът извади сабята и я опря в гърлото му. Он’я не мръдна. Остана спокоен.
- Какво правиш, бе!? – викна Хензел.
- Този току що ме обиди. – отвърна баронът.
- Глупости. – възрази Червената шапчица. – Това е стар акадски език, на който са говорели древните вавилонци и шумероакадци. Означава “Добър ден, какво обичате?” (това което е казал).
- А, така ли? Шумероакадският ми е малко ръждясал. Кажи му, че съжалявам. – извини се барона.
Червената шапчица започна разговор с продавача, който накратко се състоеше в следното:
- “Добър ден, търсим карта на местността.
- Каква по-точно? – каза търговецът със съскащ глас. – Разполагаме с карти на полезните изкопаеми, карта на съкровищата, карта на къщите на известните личности, карта на гробниците…
- Търсим карта на гробницата на император Масахиро и обща карта на света.
- Да, имам такива карти.
- Чудесно, колко ще струва?
- Зависи.
- От какво?
- От това, какво имате.
- Долар. (червен долар – официалната валута в Червената страна)
- Не, тук те нямат стойност.
- Безценна ваза от династията Мин?
- Не, имам много от тях.
- Безценен старинен часовник от XVI век?
- Не, не, не, събирам само швейцарски часовници, съвременни.
- Ами това?
- Какво е това?
- Това е статуетка на ацтекския бог Тезкатлипока, богът на смъртта.
- Сребърна ли е?
- Не, каменна.
- Чудесно, вземам я.”
Превод от акадски: Симбад ал Сахад
Дъждът не спираше, гръмотевиците също. След като получиха картите, нашите се отправиха да търсят хотела, към който ги упъти търговеца. По пътя Хензел попита Червената шапчица от кога знае акадски и по-важното, от къде.
- Предава се в семейството ми през поколенията. Баща ми знаеше акадски, както и неговият баща и неговият, и неговият и т.н. – отвърна тя.
Пристигнаха на мястото. Влязоха през голямата, дървена врата. Кръчмата приличаше на странноприемница от XIV век. Беше пълна с всякакви същества, преобладаваха гущерите, но имаше и такива, които наподобяваха гигантски мухи, с непропорционално големи глави, бивни и хоботи повече като на индийски слон. С тях засмукваха зеленикава пенлива течност от дървени халби.
- Хммм… – замисли се Пайк.
Червената шапчица отиде на бара (защото на първия етаж се намираше кръчмата, а на втория спалните помещения) и попита:
- Имате ли свободни стаи? (съвсем логично, отново на акадски)
- Разбира се, не много люде отсядат по тези места.
- Чудесно, ще вземем толкова стаи, колкото могат да ни поберат.
- Добре, тогава ще ви настаним в три.
После спазариха цената. Тъй като валутата им не вървеше в този свят – отново във натура. За щастие съществата в селото бяха гостоприемни по природа и разменната система беше в сила.
Червената шапчица успя да пробута часовника.
- Супер, тъкмо няма да го мъкнем! – зарадва се Макс.
- Кой изобщо реши да го носим ? – попита Майк.
- Е, а, ама видяхте ли, че потрябва. – оправда се Пайк.
След като се споразумяха, барманът ги отведе в стаите им. Нашите се настаниха и започнаха да обсъждат плана. Трябваше да се разделят на групи, за да открият ключовете за входа на гробницата. Пречертаха си картата, определиха целите на всяка група, след което се отдадоха на почивка. На сутринта трябваше да тръгнат рано.