Глава 36

Том 2: Златните Кози РогаПриказката – Том 2

Походът „Сет“ Част II:
Пирамидата

Новият свят…
При пирамидата на Сет…


Нашите обходиха всичките стени, но никъде нямаше вход.

  • Някакви идеи? – попита барона (към Джиме)

Той сви рамене. Червената шапчица започна да оглежда йероглифите. По едно време Хензел се облегна на стената. Една тухла хлътна навътре и тайна врата се отвори.

  • Браво бе! Хитрец! – възкликна Гретел.

Влязоха в тесния коридор. Беше пълен мрак. Нашите запалиха факли. Тунелът беше много тесен. Въздухът в него миришеше на застояло. Беше сравнително дълъг и противно на очакванията им, се изкачваше нагоре. По стените бяха изобразени митологични сцени, свързани с бога на смъртта и разрушението.

Стигнаха до голяма, правоъгълна зала, по дългите стени на която бяха подредени огромни статуи на Сет. В средата на помещението се намираше голям саркофаг, с образа на бога; издялкан от камък, върху капака.

Червената шапчица огледа йероглифите и измъкна от един тайник, прашна книга. Ослуша се.

  • Не ви ли се струва, че някой ни наблюдава? – попита тя.

Всички се огледаха. Не видяха нищо. Тя отвори книгата и прочете текста. (излишно е може би да споменаваме, че тя си има хабер и от древноегипетски език. Това се дължи на факта, че пра дядо и бил известен египтолог) Отиде до саркофага и натисна тайно копче. Изскочиха скрити остриета, които тя избегна. Саркофагът се отвори, по-точно казано, капакът се вдигна нагоре. От долната му страна имаше шипове.

  • Добре, всичко което трябва да направим сега е да сложим човек в саркофага и да го затворим. – каза Червената шапчица.
  • Жив човек ли? – чуди се Гретел.
  • Жив. – потвърди тя.
  • Мамка му! – изсумтя Хензел – Сега какво? От къде ще намерим жив човек, който да смелим?
  • Можем да вземем някой от труповете на онези, дето ни нападнаха и да пробваме с него. – предложи Джиме.
  • Не, трябва ни жив човек. – възрази барона.
  • Чакайте малко, ето! – каза Червената шапчица и изрече тайните думи.

Стаята се освети и придоби съвършено нов вид.(нов като нов, в смисъл на нов, тоест не отдавна построен) От коридора се чуха гласове.

  • Какво става? – попита барона.

В стаята влязоха сенки на древни египтяни. Изглеждаха като нормални хора, леко прозрачни. Единият от тях каза:

– Вие ни призовахте, за да изпълним церемонията в чест на великия бог Сет.

В стаята влязоха петнадесетина мъже, двама от които носеха мумифициран, жив човек, на носилка. Те го поставиха в саркофага.

– Вие държите книгата, вероятно Вие сте избраните, да вземете свещената статуетка на нашия бог. – каза единият от тях – Сега прочетете свещения текст.

Червената шапчица забеляза, че сега книгата беше със златни корици и изглеждаше като прясно напечатана. Египтяните започнаха да пеят ритуална песен, а тя зачете текста. Като го прочете целия, капакът на саркофага започна да се спуска бавно. Накрая се затвори целия. От устите на чакалите отстрани на саркофага потече кръв.(през това време, останалите от групата седяха като зашеметени и гледаха) Специални канали отвеждаха кръвта до всяка от статуите. Очите на всичките светнаха. Постепенно те започнаха да придобиват материални (т.е. не каменни) измерения. Обърнаха се към по-малката стена (не тази с вратата, а другата) и се поклониха. На въпросната стена се появи по-голяма фигура на самия бог Сет. (тези явно бяха слугите му) Богът имаше впечатляващ външен вид. Беше със златна глава на чакал. Тялото му, беше човешко, облечено с тъмносиня дреха със златни кантове отстрани.

Египтяните също се поклониха на великия бог. Той от своя страна протегна ръка напред, с дланта нагоре и погледна с едното око Червената шапчица, а с другото – останалите от групата. Джиме му се усмихна и махна с ръка. (в знак на поздрав) Богът вдигна ръката си, малко нагоре и кръвта която изтичаше от саркофага спря. После капакът бавно се вдигна. От остриетата капеше кръв, но от трупа нямаше и следа (освен кръвта разбира се) След това каза с мощен и кънтящ глас:

  • Кой се осмелява да безпокои великия бог Сет?
  • Ние, всъщност. – отговори Червената шапчица.
  • Значи вие ме призовахте, защото търсите моята статуетка?
  • Да. – отвърна твърдо тя.
  • И за какво Ви е нужна тя? Надявам се не смятате, че можете да я продадете! Защото ако направите това, слънцето ще почернее, реката ще се превърне в кръв и всичко що е живот, ще се превърне в смърт. Огромна напаст от адски скакалци ще изяде реколтата, земята ще изсъхне… – сигурно щеше да изрежда още много, но Червената шапчица го прекъсна:
  • Не, не, не, ние няма да правим това. Статуетката ни трябва, за да намерим златните кози рога и да можем да съживим приятеля си, който беше убит наскоро.
  • И защо Вие глупави смъртни мислите, че ще ви дам статуетката? Защо мислите, че просто няма да нахлуя във вашия свят и да унищожа живота в него, както съм правил хиляди пъти?
  • Няма, защото нашия Бог няма да ти позволи. – възрази Червената шапчица.
  • Нещастни твари! Та както вашият Бог има силата да създава, така аз имам силата да руша!
  • Е, ще ни да дадете ли статуетката или ще трябва да си я вземем? – намеси се Хензел (не много уместно)
  • Заплашваш ли ме, гадна твар?!
  • Дошли сме за статуетката и няма да си тръгнем без нея. – заяви Червената шапчица.
  • Не разбирате ли каква мощ притежавам аз и как мога да ви унищожа като комари?!
  • Разбираме. – отвърнаха всички едновременно.
  • И въпреки това се осмелявате да ми държите такъв тон?
  • Да.
  • Хмм, вие сте наистина смели приключенци. Може би заслужавате шанс. Да видим, дали ще се справите с моите слуги.
  • С най-голямо удоволствие. – заявиха нашите и се приготвиха за бой. Огромните служители също. Тъкмо щяха да започнат битката, когато Сет каза:
  • Добре, достатъчно. Самият факт, че се впуснахте битка с противници, толкова силни и най-вече – безсмъртни е достатъчен за мен. До сега не съм срещал такава смелост сред смъртните. Сега вече наистина заслужихте статуетката.

Той протегна отново ръка и върху дланта му се появи малката сребърна статуетка. Подаде я на Червената шапчица.

  • Благодаря Ви много. – каза тя от името на всички.

Богът махна с ръка. Египтяните изчезнаха, статуите се подредиха отново до стените и придобиха каменна форма. Самият Сет също изчезна, а стаята придоби отново прашния си, старинен си вид. Нашите излязоха от пирамидата и разгледаха статуетката. Очите на чакала светеха в червено.

  • Хей Джи, знаеш ли къде се намира планината на недоумрелите? – запита Хензел.
  • Да. – отвърна той с усмивка.
  • Тогава тепърва можеш да ни бъдеш полезен.

Той се съгласи да помогне, тъй като беше жаден за приключения, а в това отношение беше попаднал на правилните хора.

По обратният път, тъй като се наложи да минат край града, ги очакваше неприятна изненада. Всичките онези глупаци от кръчмата (тези от тях, които бяха останали живи) бяха извикали приятелите си и бяха направили засада. Тъкмо когато нашите се приготвиха да се бият, небето се смрачи и от него започнаха да падат огнени кълба, които поразиха всеки от враговете. В облаците ясно се очерта образът на Сет. Джиме се усмихна и му направи знак с вдигнат палец, в символ на одобрение. От там нататък, пътуването протече гладко.

Вашият коментар

Тази страница използва съхранява бисквитки във Вашия браузър. Те се използват за предоставяне на персонализиране и измерване активността на сайта в съгласие с европейските регулации за защита на личните данни (GDPR) Ако желаете да се откажете, ще запазим избора Ви в бисквитка, която ще се съхранява в браузъра в продължение на една година.

Accept or Deny