Колебания
Луната …
Космическата станция…
Известно време преди инцидента…
- О’Нийл, какво е положението? – попита баронът.
- Доста озадачаващо. Този транзистор, изгоря вече три пъти от сутринта. Не можем да установим, защо. А пък тук, тези магнитни полета са съвсем извън нормата. Въобще не знам какво става с тази станция.
- Друг път имали ли сте подобни проблеми?
- Не, определено не. А и това е съвсем простичка схема. Няма какво да причинява тези аномалии. Всичко е проверено и в изправност.
- Измерихте ли постъпващото напрежение?
- Разбира се, многократно. Всички параметри са в норма. Токът който протича през него е напълно нормален – прав и постоянен.
- През колко време се разваля, горе-долу?
- Ами да видим сега, средно казано, през час и нещо.
- Сменете го пак, включете уреда, да мери непрекъснато всички параметри, да видим какво ще отчете. – нареди баронът. А и в общ план как се справяме?
- В общ план, напредваме бавно, бавно обаче фактът, че онези компресори гръмнаха вчера, определено ще ни забави.
- Да това беше значително лошо, наистина. Установихте ли причините за това.
- С тях се занимаваше Андерсън, но доколкото ми е известно, все още няма открита такава.
- Добре продължавайте работата, аз ще ида да хвърля един поглед на компресорите.
Това и направи баронът. Отиде, огледа, попита Андерсън някои въпроси, но отговорите за тях не бяха известни. Нямаше какво да направят, освен да продължават работата и да се надяват, че да няма повече произшествия с вече направените елементи.
Баронът отиде при Джиме, който беше махнал един голям компресор, и майстореше нещо.
- Какво правиш?
- Ами, първо смених един повреден винтил, а сега затягам този шлаух. Схващам го мама му стара. Ето, готово. – той стана и активира компресорът.
На манометъра веднага се отчете налягане, което съвсем точно съвпадаше с предписаното.
- Браво бе. Много добре. – похвали баронът. – След като си толкова добър с компресорите, може би трябва да видиш и онези дето гръмнаха вчера.
- Кои са гръмнали вчера?
- Ей, там онези.
- Онези? Ама преди няколко дни оправяхме два от тях с Хо. Какво е станало?
- Никой няма най-малка представа.
- Мамка му. Е, нищо, да видим. – рече Джиме и взе портативният компютър.
- Мама мия, “гръмнали” не, ами то нищо не е останало от тях. – определи Джиме.
Заеха се за работа, която продължи повече от период, класифициран, като много време. Но бе прекъсната от това :
- Бароне, елате бързо, пак изгоря. – каза О’Нийл.
Бързо се насочиха натам.
- Я да видим сега уреда. – рече баронът.
- Да, оказахте се прав, точно за t = 0,03s стотни е протекъл огромен ток.
- Озадачаващо. – коментира Джиме.
- Наистина. Какво ли може да предизвиква тези периодични токови удари. – зачуди се баронът.
- Да, а вижте, че малко преди уреда напрежението е отслабнало. – забеляза О’Нийл.
- И нямате никаква представа, какво предизвиква това? – попита отново баронът.
- Към този момент, никаква. Единственото, което можем да направим е да засечем времето до следващият удар и да изчислим дали са през равен период.
- Добре, действайте! – нареди баронът.
След което, с Джиме, се върнаха при компресорите. Там поработиха в комплект от време, равен на около час преди О’Нийл да извести, че напрежението отново е спаднало и вероятно се очаква нов токов удар. Веднага пак пренасочиха вниманието си към уреда.
Изминаха няколко минути.
- Напрежението пада повече, този път. – отбеляза Джиме.
Измина още време. Изведнъж, цялото осветление премигна и системата избухна в пламъци.
- Мамка му, това пък какво беше? – прокле О’Нийл.
Цялата светлина започна няколко секундно енергийно колебание, след което се парализира.
- Очевидно, този удар беше много по-силен от предишните. – каза баронът,
- Какво положението с техниката?
- Не добро. – отвърна О’Нийл. – Още пет системи изгоряха напълно.
- Това не е всичко. – добави Джиме. -Сигналът до базата данни в командният център прекъсна.
- Как така? Ще се обадя да проверя. – рече баронът и взе предавателя.
- Да.
- Гретел, какво правиш в командният център, какво стана?
- Както се изрази Дороти – “главният сървър ритна камбаната”.
- Какво?
- Да, в следствие в следствие на изключително силния енергиен прилив, главният сървър, и сега целият команден център е извън строя. Вече усетихте ли го?
- Проклятие! Да, от сутринта ни горят трансформаторите, заради периодични токови уреди, но много по-слаби.
- Изчакай за момент, Майк и Снейк са на другата линия. – прекъсна го Гретел и обясни ситуацията и на него. Давай, казвай сега. – обърна се пак към барона.
- Както казах, поне от сутринта се наблюдават тези явления, тъй като единият от транзисторите ни изгоря на няколко пъти. Ние обаче ги установихме експериментално, преди около час и половина – два. Тъкмо бяхме тръгнали да изследваме естеството им, но този последния беше твърде силен и изгори системите ни.
- Много лошо. – характеризира Гретел.
- Ами вие в командният център има те ли нужда от нещо?
- Не, не, с Червената шапчица сме тук. В момента заедно с Дороти и адмирала се опитваме да установим причините за инцидента. Вие продължете работа до колкото е възможно.
- Да, разбира се. – съгласи се баронът – Добре, ако има нещо ще се чуем пак. Край.
- Край.
- Е добре, да продължаваме. – нареди баронът.
Започнаха възстановяване на новоповредените системи.