Отново гладко, като бебешко дупе
Космическата станция…
Няколко време по – късно…
Всъщност, под няколко време по–късно, разбирайте няколко дни. Нещата отново вървяха гладко, в този период не се случи нито една аномалия и нямаше новоповредени елементи. Част от системите на главният сървър бяха възстановени и работата продължаваше, с пълна сила. Двата блока от реактора бяха поставени под специално наблюдение, от командният център и нямаше начин нещо да им се случи там, без да разберат.
Междувременно, Джиме седеше на един стол, придъвкваше някаква сламка и човъркаше нещо. Беше подпрял краката си на масата. Работата им вървеше толкова гладко и безпроблемно, че не се налагаше, нито той, нито барона да се намесват пряко. А като заговорихме за барона, той също седеше на стол и разлистваше чертежите.
- И все пак не мога да си обясня… Ей така, както и се появиха, така и си изчезнаха проблемите, без каквото и да е било обяснение. – подхвана той.
- Да се надяваме, че няма и да се върнат. – изрази надежда Джиме.
- Ха, дано. – подкрепи баронът.
Те продължиха да се занимават с тази си дейност още известно време, но нека ние видим, как протичаха нещата при козлетата. А те именно, протичаха така:
- Е добре братя, вече се специализирахме в поправянето на този вид възли. Давайте сега да видим, за време, по местата… да действаме. – рече Майк.
Шестимата се спуснаха, свалиха за бързо големият елемент, разглобиха го, поправиха го и го върнаха обратно.
- 58 секунди, нов рекорд. – обяви Майк.
А ако сте се зачудили, как вървят нещата при Хензел и Снейк, то ето погледнете :
- Не така, куче! Това стои ей тук, а това ей там! Ти, плъх, подай ключа! А ти, опосум, донеси кашона с частите! – командваше Снейк.
Хензел, от своя страна, проверяваше вече поправените системи дали са поправени както трябва.
- Не си го поправил правилно, космат задник! – обърна се той към единия от затворниците. – Идвай тук и този път го свърши както трябва!
Ако пък отместим поглед, към обекта на Червената шапчица и Гретел, най-вероятно ще установим, че всичко върви нормално, и реакторът, малко по малко, става като нов. Е, да видим все пак:
- Всичко върви идеално. – отбеляза Гретел, преглеждайки чертежите. – Реакторът става като нов. (да, нали). Хей Чип, още колко от тези тръби остава да бъдат поставени?
- 6.
- Напредваме значи.
Чип се провикна: - Мич, Фил, Зак, Пат, Мик, Роб, донасяйте ги. Пит, давай да заваряваме тази.
Двамата, подхванаха тръбата, закрепиха я и фиксираха с оксижените.
А сега, разбира се, е моментът за пренасяне към командния център.
- Дороти, какво е положението с 5-ти и 6-ти блок?
- Стабилно, адмирале.
- Много добре. – отвърна той – Много странно, как така изчезнаха проблемите изведнъж. И от какво ли може да бяха.
- Дали пък…- замисли се Дороти – Дали пък не е проникнала влага в някои от електронните блокове и тя да е предизвикала токовите удари?
- Още от когато живото-поддържащата система шикалкавеше. – добави адмиралът – И когато са изсъхнали, са се оправили. Звучи правдоподобно.
- Предлагам да вдигнем термостата и да увеличим вентилацията около реакторите. – рече Дорорти.
- Да бъде. – разпореди адмиралът.
Тя натисна комбинация от множество бутони и стана.
- А дай да видим до къде сме. Изкарай статистиката.
- 78% – обяви Дороти.
- Е добре, напредваме. Като се има предвид, че бяхме паднали на 68%. Но има още бая.