Да разбъркаме, да позистине
Космическата станция…
Складови помещения…
- Скапани сополи! Как ще ги издухаме? – постави въпрос Пайк.
Седнаха и мислиха. Измислиха и действаха. Мечките, като по-яки, се заеха с пренасянето на чиували със сода и трупането им пред асансьора. Козлетата трябваше да намерят кофи или каквото друго подходящо намерят, в което да се сипе чечност. Останалите поеха намирането и донасянето на всички възможни бутилки амоняк.
За не много време приклчюиха с основното. (или с други думи имаха достатъчно пренесени чували и бутилки,а козлетата бяха намерили няколко тенекии, две стари туби за нафта, пластмасов бидон и железен варел) Изхвърлиха всякакво ненужно съдържание, след което разтвориха доволно количество сода в амоняк. После:
- Сега едно маркучле ще ни трябва. – рече Корнелиус.
О’Нийл разглоби едно пневматично табло и успя да намери.
- Добре, сега го пъхни тук. – каза Корнелиус и отви една капачка в задната си част. – Дайте тубите.
Източиха бензина от десния му резервоар, после го напълниха със сода и амоняк. Корнелиус направи няколко настройки, след което обяви:
- Добре, готови сме. – и застана пред вратите.
- Внимавай. – посъветва Дороти.
Корнелиус активира огнемета, който беше изцяло пренастроен към десния резервоар и респективно превърнат в своеобразна пръскачка за лозе. „Пачата“ започна да се пени започна да се пени и разтича на сравнително еднороден сироп. Той мина навътре и запали двигателите (работещи сега, естествено, изцяло на левия резервоар). Започна бавно да се издига нагоре, пръскайки сместа на всякъде.
Постепенно, всичката „пача“ започна да се разтваря и да изтича от шахтата.
- Успяваме! Успяваме! – уведоми той.
- Да! – зарадваха се и останалите в отговор.
Все пак, процесът отнемаше време и през това време, напрежението непрекъснато нарастваше. Всеки очакваше във всеки един момент да ги връхлети, като от нищото, вълна извънземни. Нашите стискаха здраво оръжията и се озъртаха на всички страни. Маринците (естествено в окоп) бяха заели стратегическа позиция и наблюдаваха едновремено «тила» и «лицето». Единият се опитваше да се свърже по радиостанцията. Инженерите също бяха неспокойни и се озъртаха трескаво.
При мечките, които все още пренасяха чували, се разигра следното. В ази част от групата, с по-слабите нерви се повтаряше:
- Няма враг! Няма враг!
В останалата част, негласно се мислеше:
- Ай стига бе, покажете малко мечо поведение!
Известно време по-натам и това мнение се изрази. Положението се поуспокои, след като се разбраха.
- Готово е. – извести Корнелиус, след което слезе.
Сега оставше само да измислят начин да задвижат асансьора.