Нов път и нови случки
Някъде из Червената страна…
Звъни телефон.
- Да.
- Здрасти, Хензел, Майк се обажда.
- Здрасти, Майк, как я карате?
- Както обикновено, слушай, попаднахме на един много странен случай. Един от местните се кълне, че децата му са били изядени от върколак.
- Върколак? Стига, бе!
- Да, и ние така казахме, но все пак там има нещо. Натъкнахме се на наистина озадачаващи следи на местопрестъплението. Трябва да го разкрием, можете ли да дойдете?
- Ами ние в момента сме малко заети, но…
- С какво? Къде сте?
В този момент, Червената шапчица взе телефона.
- В момента сме на плажа, какво става?
Заехме се със един случай, в който може би бихте искали да се намесите. Той, Хензел, ще ви обясни. Елате при първа възможност.
- Добре, ще видим, какво можем да направим. – отвърна тя.
- Как са другите?
- Добре. Гретел си строи пясъчен Берлин, баронът се забавлява с няколко мадами, Джиме се гмурка за рапани, Хензел е във водата с Попай (и съответно с телефона, когато вдигна), а Дороти упражнява йога.
- Значи всички сте добре. Добре тогава, очакваме ви, чао.
- Още утре пристигаме. – отвърна Червената шапчица.
След разговора, всички се събраха на едно място и обсъдиха. Всички бяха съгласни да тръгнат, макар и никой да не приемаше сериозно версията за върколака. Всъщност не всички. Дороти не можеше да дойде с тях, тъй като отпускът й свършваше и трябваше да се връща на работа в партията. Попай също имаше желание да дойде, но имаше ангажимент по прекарването на 30 тона спанак с яхтата си, в четвъртък.
Решиха да си довършат плажа и на сутринта да тръгнат. Хензел извика баронът, да играят табла. Той веднага препрати мадамите към Попай и седна под чадъра. Гретел, която бе завършила модела на Берлин, сега разиграваше влизането на руснаците, с танкчета от миди. Червената шапчица и Дороти влязоха във водата, а Джиме пак отиде за рапани. Така измина около половин час, преди той да се върне с едно огромно, черно, пипало, увито около врата.
- От 15 минути се давя, защо никой не си мръдна задника, да ми помогне. – изрече ядосано той.
- Мислехме, че просто си играеш. – отвърна баронът. – Какво стана?
- Както се гмурках за рапани, един огромен, човекояден октопод ме сграбчи.
- И как победи? – полюбопитства Хензел.
- Успях да докопам ножа на отдавна мъртъв водолаз
Стояха на плажа до късен следобед, после се прибраха, изкъпаха се, измина вечерта и на сутринта тръгнаха към крепостта. Там пристигнаха около обяд. Мотаха се известно време, събраха някои най-необходими неща, облякоха черни костюми, сложиха черни очила, натовариха се на голям, черен джип и потеглиха. ( изключение правеха само Джиме, който беше облечен в баскетболен потник, долнище на анцуг и маратонки от 70-те и Гретел – облякла и черен, кожен шлифер, върху костюма)
Наближиха града към среднощ. Малко след като влязоха в границите му, ги пресрещна полицейска кола (тук е уместно да споменем, че това е единствения път към града) От нея слезе закръглена фигура и се представи:
- Добър вечер, аз съм главен комисар Ежко Бежко, от полицията в този град. Трябва да претърсим колата ви. Правим това с всеки, който влиза или излиза от града, поради зачестилите изчезвания.
- Какви изчезвания? – попита баронът.
- Поне 15 души се водят безследно изчезнали от миналата седмица насам. – обясни комисарят.
- Така ли? – учуди се баронът.
- Да, последните бяха двете деца на дърводелеца и собственик на фабриката за мебели, хер Йозеф фон Холцщайн.
- Започва да става интересно. – промърмори Хензел.
- Но ние не караме нищо незаконно. – каза Червената шапчица.
- Все пак трябва да проверим. – каза строго комисарят.
При обиска бях намерени 6 автомата М-16, 2 противотанкови гранатомета (ръчни), 50 гранати, 20 противопехотни мини, 10 противотанкови, 70 кг пластичен експлозив, един топ, пет стека патрони и два кашона гюлета.
- Как ще обясните това!? – попита недоволно комисарят.
- Имаме разрешително. – отвърна баронът.
- С разрешително или без, в града е забранено да се внасят оръжия.
- Но ние сме герои от войната! – настоя Хензел.
- Не ме интересува, ако ще да си краля на Англия. Няма да минете с това оръжие. Да не искате да започнете нова световна война?
- Глупости, то е за лов. – намеси Джиме.
- За лов ли? И какво ще ловите, гигантски човекоядни, бронирани костенурки? – иронизира Ежко Бежко. – Няма да ви позволя да внесете дори тръба за фунийки!
В този момент се появи сержант Лисан.
- Какво говорите, комисаре, та те са най-важните герои от войната. Разрешете им поне пистолети. Мога да ви гарантирам, че ще ги използват само за благородни цели.
- Може би имаш право, сержант. Можете да вземете само пистолети, но внимавайте, защото ще ви държа под око!
- Не се притеснявай, нищо няма да се случи. – отвърна Хензел и нашие потеглиха.
- Герои от войната! Мислят си, че всичко им е позволено! – промърмори Ежко Бежко.
Нашите пристигнаха в имението и след кратко настаняване, се събраха в помещението за гости, за да обсъдят.
- Какво?! Петнадесет?! – възкликна изумено Снейк.
- Да, така каза. – потвърди Червената шапчица.
- Тук определено става нещо голямо. – отсъди Майк
- Не можем да сме сигурни, че става дума за един и същи похитител. – бяха думите на Гретел.
- Явно е много гладен вълк. – каза Джиме
- Но дали изобщо е дело на вълк? – предложи Пайк – Човекът може да се е заблудил.
- Да, но следите, които открихме, приличаха на вълчи. – опроверга Макс.
- Възможно ли е, да е било планирано убийство? – предложи баронът.
- Че на кой му е притрябвало да убива децата? – възрази Червената шапчица.
- Да, пък и дори откуп не са искали, нито заплахи са пращали. – съгласи се Крейк.
- Кой знае. Психопати – всекакви. – рече Гретел.
- Трябва ни повече информация за другите жертви. – каза Хензел – Може би ще успеем да открием връзка.
- Точно така. Утре Джейк и Крейк ще говорят с комисаря, за да изкопчат информация. Ние пък ще ви заведем на местопрестъплението, да огледате и вие. – реши Майк.
- Имаме ли си идея, какво може да е? – попита Джиме.
- Не, но във всеки случай не е върколак. – отрече Снейк.
В този момент се прибра Фелипе, който беше излязъл някъде. След като се запозна с новопристигналите герои, се заеха с вечерята, После гледаха телевизия. Даваха “Възкресението на върколака от замъка Рихтенщайн” от 59-та година (с ония артист… дето е много известен, ама не му знаем името). След това си легнаха. Всички до един сънуваха вълк.