Не просто гроб
Град Волфберг…
При гробището…
По същото време, другата група пристигна на мястото, където Гретел изпусна колата.
- Тук беше. – каза тя.
- Добре, Хензел каза, че са пътували общо 10 и минути и 32 секунди. От къщата до тук са 8 минути и 16 секунди – разясни Червената шапчица – Значи трябва да е в този район.
- Добре, какъв е планът? – попита Пайк.
- Ще се разделим и ще огледаме наоколо. – каза Червената шапчица.
- Да видим. – замисли се Майк – Не може да е търговския център отсреща или пък в банката на ъгъла. Има прекалено много хора. Може би в някоя от тези 4 малки улички. Предлагам да започнем от тях.
Така и решиха да направят. Разделиха се на 4 групи и започнаха да претърсват. Провериха всички възможни пролуки, всички мазета, всички шахти и въобще всичко, което по един или друг начин би могло да бъде свързано с входа към избата, но нищо не откриха. Нито следа от склада с виното нямаше. Изчислиха отново възможните местоположения, огледаха отново, но пак нищо. По едно време, докато Гретел и Червената шапчица се придвижваха към изходната позиция, пред гробището спря син “Ягуар” – кабрио. От него слязоха три дами и се запътиха към вътре гробището. Гретел извади, от джоба си, една снимка, погледна я и каза:
- Това са те!
- Сигурна ли си? – попита Червената шапчица.
- Разбира се, нали аз заснех снимката.
- Какво, по дяволите, търсят в гробището? – изруга Червената шапчица.
- Сигурно там е складът. – заключи Гретел.
Двете заеха позиция, от която ясно виждаха гробището (от горе на блока). Там нямаше никой.
- Къде изчезнаха? – изненада се Гретел.
Червената шапчица сигнализира на козлетата. Те веднага пристигнаха. Заеха по-скришна позиция и зачакаха. Изминаха около два часа. Изведнъж, като от нищото, трите дами се появиха, напуснаха гробището и потеглиха на някъде.
- Някой видя ли от къде излязоха? – попита Макс.
Нямаше такъв.
- Ясно е поне, че мястото, което търсим, е някъде там. – каза Пайк
Изчакаха още малко време. След това, Червената шапчица каза:
- Ще отида да проверя.
- Идвам и аз. Две глави мислят по-добре от една. – каза Гретел.
- Ами ние? – попитаха козлетата.
- Вие останете тук и ни пазете гърбовете. –нареди Червената шапчица, след което двете се отправиха към гробището.
- Все пак е чудно, какво биха търсили вампири, в гробище, при всичките тези кръстове. – зачуди се Гретел, по пътя.
- Това е еврейската част на гробището. Те не слагат кръстове. – отвърна Червената шапчица.
- Интересно – дали са еврейки? – продължи да размишлява Гретел.
- Не ми се вярва. Пък и тази Арилунда… Струва ми се, че съм я виждала някъде. – замисли се Червената шапчица.
- Сега какво? – попита Гретел, след като пристигаха.
- Да огледаме. – каза Червената шапчица.
Тръгнаха, оглеждайки се за някаква следа. Огледаха веднъж, два пъти, три пъти. На четвъртия път забелязаха съвсем малки следи от гуми, излизащи като че из под една голяма паметна плоча. Червената шапчица се наведе и разгледа. Гретел също.
- Тук трябва да е. – каза Червената шапчица – Но как ли се отваря?
- Може би има таен бутон? – предложи Гретел.
Претърсиха за такова чудо, но не откриха нищо. По едно време, докато Гретел заобикаляше гроба, се спъна в малко храстче. От земята се подаде черна, метална тръба, завършваща с нещо, което приличаше на метален игленик. Чуха се думите:
- “Guttenen Аbenden, erbitenen dersag amst Parolenen”
- Какво направи? – попита изумено Червената шапчица.
- Ритнах храстчето. – отвърна Гретел.
В този момент се обадиха козлетата.
- Какво стана, къде изчезнахте? – чу се гласът на Майк, по радиостанцията.
- Все още сме на централната алея, не ни ли виждате? – отвърна Червената шапчица.
- Не. Както си стояхте там, изведнъж изчезнахте.
- Вероятно имат някакво холограмно прикритие. – обясни тя – Мисля, че открихме входа.
- Да дойдем ли?
- Не, по-добре останете там и гледайте да не дойде някой друг.
- Разбрано. – потвърди Майк.
- Какъв, дявол да го вземе, е този език? – обърна вниманието, към устройството, Гретел, след като Майк прекъсна. – Прилича малко на немски, но не е.
- Звучи ми, като отдавна забравен диалект на смятан за отдавна изгубен, древен, морски език, смятан за говорен от древните морски хора. – рече Червената шапчица.
- Интересно… но ми е любопитно, от къде знаеш това? – полюбопитствува Гретел.
- Нямам идея. Останало ми е от някъде. Както и да е – мисля, че иска парола.
- Каква ли може да е? – замисли се Гретел.
- Кръв! – възкликна изведнъж (отново тя).
- Falschistig en Parolenen! – чуха се тези думи от устройството и то се прибра.
- Ритни пак храста. – каза Червената шапчица.
Гретел отиде и стори това. Устройството се появи, пак със същите думи.
- Добре, да видим… Как е кръв, на немски? – каза Червената шапчица.
- Хмм… Blut – отвърна Гретел.
- Falschistig Parole!
- Хаде пак. – рече Червената шапчица.
Тя отиде и отново ритна храста. Червената шапчица се заслуша внимателно в приветствените думи. След като Гретел се върна, тя ги повтори на глас и двете размишляваха известно време, върху тях.
- Bluten! – заключи, накрая, Гретел.
Отново не се получи.
- Мамка му! – прокле тя и отиде да ритне храста, отново.
Червената шапчица вече имаше следващата идея:
- Blutenen.
- Blut! – каза Червената шапчица.
- Richtistig Parolenen. Erbitenen dergehst amsin.
- Какво казва? – попита Гретел
- От къде да знам. Виж, вратата се отваря.
- Я, как стана! – възкликна тя.
Огромната, мраморна, паметна плоча на род евреи, погребани тук до девето коляно, бавно започна да се разтваря. Откри се широк коридор надолу, по който, тръгнаха двете. Беше стръмен, дълбок и прав. Накрая завърши с широко помещение, предназначено за товарене на камионите. В това помещение имаше само две врати – една голяма, предназначена за товарене и разтоварване на стоката и една по-малка, по човешки размер. Гретел извади шперца и започна да разбива ключалката. Той обаче се заклещи вътре. Червената шапчица се приближи до вратата и с мощен и точен ритник, го изрита. Той изхвръкна във въздуха. Вратата се отвори. Влязоха в избата. Пейзажът вътре леко ги изненада. Панорамата, която се откри пред очите им, беше на типична селска изба с всичките му екстри. Имаше си навързани, сушени чушки; на места висяха окачени чирози; едно колело от каруца беше закачено на стената; в единия ъгъл висяха застреляни врабчета, навързани на връв и една гарга, до тях пишеше: “Те пасоха лозето”; имаше и окачени тикви и кратуни; на стената висяха овчарски ямурлук и гега; в другия ъгъл имаше каца с кисело зеле и бидон с туршия.
- Ще ги проверим ли?- попита Гретел.
- В никакъв случай. Тези неща така смърдят, че ще ни разберат веднага, че сме били тук. – възрази Червената шапчица.
- Да проверим тези бутилки, тук. – каза Гретел.
- Да. Ти провери тук, а аз ей там. – отвърна Червената шапчица.
Гретел взе една бутилка и посредством спринцовка с много дълга и тънка игла, екстрактира малко от съдържанието.
- Вино. – потвърди.
- И тук също. – отвърна Червената шапчица. – Дори и да държат кръв тук, предполагам, че ще е в тайна стаичка.
- Да, наистина. – съгласи се Гретел.
Прекараха следващите 25 минути в търсене на тайна врата, но без резултат. По едно време, Гретел, минавайки покрай колелото от каруцата, случайно го завъртя.
- Не пипай нищо! – изрече Червената шапчица.
- Хей, виж, нещо става! – възкликна Гретел.
Една секция с бутилки се отмести и зад нея се откри таен проход.
- Браво бе, откри го! – рече Червената шапчица.
Малкото коридорче ги отведе то тежка, заключена метална врата и малко табло за код, който този път беше цифров. Двете мислиха много време, опитваха какво ли не, но не ставаше. Гретел вече много се ядосваше.
- По дяволите, какво може да е!
Червената шапчица се позамисли още малко и каза:
- Да пробваме думата “Blutenen” в цифри.
Направиха това. Получи се 2, 12, 21, 20, 5, 14, 5, 14. Набраха този код. Не стана.
- Мамка му! – изръмжа Гретел и удари стената.
Помислиха още.
- Сетих се нещо. – каза тя след малко. – Нека обърнем тези цифри в бинарен код.
- Добра идея. – съгласи се Червената шапчица.
Направиха така. Получиха 10, 1100, 10101, 10100, 101, 1110, 101, 1110. Набраха кода. На таблото се появи надписът “Richtistig Parolenen”. Вратата се отвори, а след нея още една и още една.
- Уау, всяка една е дебела поне 20 сантиметра. – удиви се Гретел.
- Явно имат какво да крият. – каза Червената шапчица
Влязоха в помещението, към което водеха вратите. То не беше нищо повече от просто една по-малка изба с 57 бутилки вино в нея и една каменна врата в края.
- Нищо особено. – каза Гретел.
- Нищо ли? – рече Червената шапчица и посочи едно голямо засъхнало петно от кръв на земята.
- Може някой да се е порязал. – пошегува се Гретел.
- Да бе, сигурно. Да проверим Бутилките. – отвърна Червената шапчица.
- Взеха две бутилки (за по-сигурно) и екстрактираха част от съдържанието.
Червената шапчица го помириса и заключи:
- Чиста кръв. Без примеси.
Гретел изпусна бутилката. Червената шапчица я улови, малко преди да се разбие на земята.
- Да, няма съмнение, вампири са.
В този момент се обади Майк:
- Как върви? Открихте ли нещо?
Имаше силни смущения във връзката.
- Да, открихме склада. – отвърна Гретел.
- Повтори пак, не разбрахме.
- Открихме склада, ще огледаме още малко и излизаме.
- Прието, край.
Двете застанаха пред голямата каменна врата.
- Как ще я отворим? Изглежда значително тежка. – попита Гретел.
- Вероятно си има чалъм. – каза Червената шапчица и натисна плочката с гравирано на нея грозде.
Тя хлътна навътре и… нищо не стана. Червената шапчица се зае да бута вратата.
- Не стой така, помогни ми! – заръча тя.
Гретел също се включи. Двете заедно успяха да я избутат, колкото да минат. Зад вратата имаше огромно стълбище, което водеше към подземна пещера.
- Вероятно са гледали “Батман” – каза Гретел, докато слизаха по стълбите.
Пристигнаха в огромна пещерна зала, неосветена и пълна с каменни саркофази. В края й, имаше нещо като олтар. Гретел веднага извади материали, от чантата си и направи факла, за да могат да видят всичко това. След което, възкликна:
- Мамка му, май това им е щаб-квартирата!
Червената шапчица не продумваше дума.
Гретел почука на един саркофаг с думите:
- Ехо, има ли някой вкъщи?
Не получи отговор.
Приближиха се към олтара, който представляваше къса каменна катедра, стигаща до гърдите на средно висок човек. Тази катедра беше разположена на площадка, на около 2,50m над основния под. До там се стигаше посредством стълби. Както и да е, там не откриха нищо друго, освен изсечени на стената, цифри. Помислиха малко над тайнственото им и мистично значение.
- Това е календар. – заключи накрая, Червената шапчица – Календар и то на сегашния месец.
- Утрешната дата е отбелязана с кръгче. – забеляза Гретел.
- Сигурно тогава ще се случи нещото, за което говореха.
- Явно ще трябва да дойдем пак, утре.
- Права си, не миля, че има какво повече да открием тук. Ще трябва да ги заловим на местопрестъплението. – каза Червената шапчица.
Излязоха от помещението. Затвориха каменната врата, след това затвориха и металните, после отново завъртяха колелото и тайният път се закри. Накрая, посредством специалния шперц, заключиха входната врата и излязоха на гробището. Гретел ритна храстчето и плочата се затвори. След това отидоха при козлетата, от където се отправиха директно към имението.