Глава 65

Том 3: Прокълната КръвПриказката – Том 3

Касетката има последната дума

Град Волфберг…
В кръчмата…

  • Да видим. – каза Хензел и взе малкото радио-касетофонче. Натисна копчето. Касетата се завъртя и се чу следното:

<звук от скърцане с език>

  • Намирам се на поляна в гората. Открих следи водещи на изток. Тръгвам след тях.

<звук от скърцане с език>

<звук от скърцане с език>

  • Следя го вече полувин час. Бързо е копелето, мама му стара.

<звук от скърцане с език>


<звук от скърцане с език>

  • Намирам се пред скален масив обрасъл с гъста растителност. Следите водят към него. Вероятно пещерата е там. От този момент нататък ще оставя микрофона непрекъснато включен.

< звук от оправяне на вратовръзка >

< звук от шумолене на листа, придружен от чупене на клони, от време на време >

  • Точно както си и мислех, пещерата е пред мен.

< звук от ускорено дишане и стъпки на елегантни обувки върху пещерен под, в продължение на двадесетина секунди >

<звук от вълча трапеза>

<звук от махане на предпазител>

  • Принц Ентстелт Трънкенболд, предполагам!?

<звук от злобно ръмжене>

<звук от 10 секунди тишина>

  • Играта свърши псе! Време е да идеш при Сатаната! Живя като куче и сега ще умреш като куче!

<интервал от 2-3 секунди>

<натискане на спусък / ръмжене / скок>

<изстрели х3 / душене>

<душене / борба>

<още неопределени звуци, притриване на изискан плат върху земя и търкаляне>

<изстрел>

  • Мака му! Измъкнаха се! Ще ви пипна, копелета! Можете да бягате, можете и да се криете, но аз ще ви открия!

<звук от скърцане с език>

<пращене>

  • Тръгвам отново. Този път няма да ги изпусна!

<звук от скърцане с език>


<звук от скърцане с език>

<шум от стъпки през гора>

<глас на хиена>

  • Проклета хиена, от къде се е взела тук!?

<шум от стъпки през гора>

(звук от тежко дишане или разтуптяно сърце не се чува, понеже Ерик фон Козлик е напълно спокоен)

<шум, локализиран в храстите, след което скок и ръмжене>

<премятане/ изстрел>

(За добро или за лошо, сме решили да разясним по- добре тази част от записа. В този момент, огромният жълт вълк се нахвърля върху Ерик фон Козлик, но той се премята встрани и стреля. Не успява, обаче, да го уцели и вълкът отново изчезва в храстите>

<страховит вой>

  • Излезте, псета!!

<злобно ръмжене от към храстите>

(две жълти очи проблясват)

<изстрели>

(вълкът обаче ги избягва)

  • По дяволите! Така няма да стане, трябва да ги заклещя някак си. – изрича тихо Ерик фон Козлик.

<звук от скок / ръмжене>

<звук от стъпки>

<звук от стъпки>

<звук от стъпки>

<изстрел>

<изстрел>

<звук от презареждане>

(По-огромният, черен вълк се нахвърля върху Ерик фон Козлик. Той обаче изважда кръста и вълкът отстъпва назад. В същото време, от храстите изскача и другото псе. Върху него кръстът проимва същия ефект. Двамата отстъпват назад. Ерик фон Козлик рязко изпъва ръката си, с кръста напред, към вълците и те рязко отстъпват назад. За щастие, наблизо има бездънна пропаст. Ерик фон Козлик се извърта рязко, в противоположна на нея, посока. Вълците, от своя страна, нямат избор, освен да отстъпят назад и да се окажат приклещени между бездната и кръста. Следва няколко секундна игра на вълчи поглед, след което, Ерик фон Козлик вдига револвера и стреля. Русият вълк пада мъртъв, прострелян в главата. Струйка алена кръв започва да се стича по светлата й козина, докато тя възвръща човешката си форма – на момиче с дълги, руси плитки. Нашия изпитва капка съжаление. През същото време се чува втори изстрел. Куршумът от револвера на Ерик фон Козлик, пронизва двата бели дроба и сърцето на черния вълк, улучвайки го в момент на скок в страни. Той пада убит и след малко също добива човешка форма.

Ерик фон Козлик премества труповете до скалата и ги покрива. Докато извършва това, до него се приближава човешка фигура, която изрича:)

  • Кой, по дяволите, си ти и какво търсиш на моята земя!? Какво е станало тук?! Какви са тези трупове?

( Мъжът се приближава, без да чака отговор и започва да ги оглежда )

  • Познавахте ли тези хора? – пита недоверчиво Ерик фон Козлик.

(Мъжът, който се бе навел над труповете, изрича:)

  • Познавах ли ги?!

(През същото време измъква нож и го забива в корема на Ерик фон Козлик, преди той да може да реагира)

  • Тези хора бяха мои родители!

<чува се ръмжене/ други неопределени звуци / накрая вой>

<звук от глозгане и разкъсване>

< след това пращене – микрофонът престава да работи >


  • Този глас, струва ми се някак познат. – рече баронът след края на записа.
  • Да, и аз мисля, че съм го чувал някъде. – присъедини се Джиме.
  • Добре, какво мислите като цяло? – попита Майк.
  • Заключаваме, че Ерик фон Козлик, несъмнено, обезателно, недвусмислено и единодушно е бил убит от върколак. – каза Снейк.
  • Явно. – съгласи се Червената шапчица. – И този върколак все още броди на свобода.
  • Скрит измежду нищо неподозиращите човеци, по нищо неразличим от теб и мен, хладнокръвно дебнещ следващата си вечеря. – добави съспенс, Крейк.
  • Но въпросът е дали този върколак е нашият човек. – каза баронът.
  • Смятате ли, че може да е дошъл от Царство Господарство, тук? – добави Макс.
  • Защо не? Там е станало твърде напечено за него. – отвърна Фелипе.
  • Възможно е наистина. – съгласи се Хензел.
  • Но кой може да е? – поинтересува се Гретел.
  • Казвате, че гласът ви е познат, значи трябва да е някой, когото сте срещали. – рече Червената шапчица.
  • И все пак, гласът може само да прилича на неговия, не можем да сме сигурни. – възрази Пайк.
  • Нека пуснем касетката отново. (той има предвид от точното място) и да чуем пак. – предложи Джиме.

Така и направиха.

  • Определено и аз съм чувал този глас. – заключи Хензел след повторното преслушване.
  • На мен също ми се струва познат, но не мога да си спомня защо. – рече Крейк.
  • На някой друг да му е познат? – попита Гретел.

Никой друг не сметна, че е чувал гласа, преди, а той определено имаше доста характерно звучене, което трудно се забравя, ако си се сблъсквал очи в очи с него

  • Кой, по дяволите е той?! – възкликна Хензел.
  • Добре, да видим какви други следи имаме. – изрече Червената шапчица – Какво знаем за родителите?
  • Изключително малко. – отвърна Спайк – Знаем името на бащата.
  • Добре, това е нещо. Познаваме ли човек с фамилия Трънкенболд? – рече Майк.

Отговорът на всички бе отрицателен

  • Разбира се, че ще си е сменил името. – посочи очевидното, Хензел.
  • Да, наистина. – съгласи се Гретел, пък и никой не възрази.
  • Мамка му, това може да се окаже най-важната следа. Да го пуснем отново. – каза баронът.

Това и направиха.

  • Е, има ли просветление? – попита Гретел.
  • Не напълно. Сигурен съм, че съм го чувал някъде, но не помня къде.
  • Мамка му, и аз не си спомням! – изрази съжаление посредством раздразнение, Хензел.

Джиме и Крейк бяха дълбоко замислени и не продумваха нито дума. Мълчейки така няколко десетки секунди, те изведнъж възкликнаха едновременно:

  • Това е хер Волфганг фон Колл!
  • Верно бе! – Хензел се плесна по челото.
  • Сигурни ли сте? – попита Майк.
  • Напълно. – потвърди Джиме.
  • И все пак, само това не е достатъчно. Както спомена Пайк, по-рано, гласът може само да прилича на неговия. Пък и имайки предвид местоположението на микрофона, звукът би трябвало да е доста променен. – възрази Снейк.
  • Е да, наистина, така е, но нека сравним фактите. – рече Майк – Какво знаем за фон Колл? От къде е?
  • От Царство Господарство. – отвърна баронът.
  • Ето, значи е той. – отсече Майк.
  • Това пак не е достатъчно, с какво друго разполагаме? – възпротиви се Снейк.
  • Е добре, нека помислим. – каза Гретел – Той снабдяваше вампирите с грозде. Щом е бил замесен с тях, защо да не е той?
  • Да, но от друга страна, те имаха превъзходно вино, така че може бизнесът да няма нищо общо тук. – възрази Джейк.
  • Виното определено беше добро. – потвърди Хензел.
  • Трябва ни някаква улика, която да го свърже трайно със случая. – каза Крейк.
  • Добре, да видим какво знаем за него. – замисли се Фелипе.
  • Знаем, че е голям сноб. – отвърна Крейк.
  • Сетих се нещо.- каза баронът Помните ли какво каза, като го питахме за торовете?
  • Да бе, наистина. – рече Хензел – Никак не беше доволен, като го питахме, дали тори с човешки трупове.
  • Имайки предвид характера му, от нищо не би бил доволен. – оспори Снейк.

Джиме стоеше замислен.

  • Добре де, все нещо трябва да може да го свърже със случая. – каза Червената шапчица – Да припомним какво знаем от свидетелите.
  • Нищо особено. Дядото се кълнеше, че е застрелял келеша, а бабата твърди, че е било “голем вук”, а не келеш. – отвърна Пайк.
  • Застрелял! Това е! – възкликна Джиме – Точно в онази вечер, фон Колл беше ранен в ръката.
  • Точно така, това е! – потвърди Хензел.
  • Тогава да не губим време! – рече Майк и удари по масата.

Всички станаха, платиха и по най-бързия начин се отправиха към имението за екипировка и от там следваща спирка – къщата на фон Колл.

Тази страница използва съхранява бисквитки във Вашия браузър. Те се използват за предоставяне на персонализиране и измерване активността на сайта в съгласие с европейските регулации за защита на личните данни (GDPR) Ако желаете да се откажете, ще запазим избора Ви в бисквитка, която ще се съхранява в браузъра в продължение на една година.

Accept or Deny