Касетката има последната дума
Град Волфберг…
В кръчмата…
- Да видим. – каза Хензел и взе малкото радио-касетофонче. Натисна копчето. Касетата се завъртя и се чу следното:
<звук от скърцане с език>
- Намирам се на поляна в гората. Открих следи водещи на изток. Тръгвам след тях.
<звук от скърцане с език>
<звук от скърцане с език>
- Следя го вече полувин час. Бързо е копелето, мама му стара.
<звук от скърцане с език>
<звук от скърцане с език>
- Намирам се пред скален масив обрасъл с гъста растителност. Следите водят към него. Вероятно пещерата е там. От този момент нататък ще оставя микрофона непрекъснато включен.
< звук от оправяне на вратовръзка >
< звук от шумолене на листа, придружен от чупене на клони, от време на време >
- Точно както си и мислех, пещерата е пред мен.
< звук от ускорено дишане и стъпки на елегантни обувки върху пещерен под, в продължение на двадесетина секунди >
<звук от вълча трапеза>
<звук от махане на предпазител>
- Принц Ентстелт Трънкенболд, предполагам!?
<звук от злобно ръмжене>
<звук от 10 секунди тишина>
- Играта свърши псе! Време е да идеш при Сатаната! Живя като куче и сега ще умреш като куче!
<интервал от 2-3 секунди>
<натискане на спусък / ръмжене / скок>
<изстрели х3 / душене>
<душене / борба>
<още неопределени звуци, притриване на изискан плат върху земя и търкаляне>
<изстрел>
- Мака му! Измъкнаха се! Ще ви пипна, копелета! Можете да бягате, можете и да се криете, но аз ще ви открия!
<звук от скърцане с език>
<пращене>
- Тръгвам отново. Този път няма да ги изпусна!
<звук от скърцане с език>
<звук от скърцане с език>
<шум от стъпки през гора>
<глас на хиена>
- Проклета хиена, от къде се е взела тук!?
<шум от стъпки през гора>
(звук от тежко дишане или разтуптяно сърце не се чува, понеже Ерик фон Козлик е напълно спокоен)
<шум, локализиран в храстите, след което скок и ръмжене>
<премятане/ изстрел>
(За добро или за лошо, сме решили да разясним по- добре тази част от записа. В този момент, огромният жълт вълк се нахвърля върху Ерик фон Козлик, но той се премята встрани и стреля. Не успява, обаче, да го уцели и вълкът отново изчезва в храстите>
<страховит вой>
- Излезте, псета!!
<злобно ръмжене от към храстите>
(две жълти очи проблясват)
<изстрели>
(вълкът обаче ги избягва)
- По дяволите! Така няма да стане, трябва да ги заклещя някак си. – изрича тихо Ерик фон Козлик.
<звук от скок / ръмжене>
<звук от стъпки>
<звук от стъпки>
<звук от стъпки>
<изстрел>
<изстрел>
<звук от презареждане>
(По-огромният, черен вълк се нахвърля върху Ерик фон Козлик. Той обаче изважда кръста и вълкът отстъпва назад. В същото време, от храстите изскача и другото псе. Върху него кръстът проимва същия ефект. Двамата отстъпват назад. Ерик фон Козлик рязко изпъва ръката си, с кръста напред, към вълците и те рязко отстъпват назад. За щастие, наблизо има бездънна пропаст. Ерик фон Козлик се извърта рязко, в противоположна на нея, посока. Вълците, от своя страна, нямат избор, освен да отстъпят назад и да се окажат приклещени между бездната и кръста. Следва няколко секундна игра на вълчи поглед, след което, Ерик фон Козлик вдига револвера и стреля. Русият вълк пада мъртъв, прострелян в главата. Струйка алена кръв започва да се стича по светлата й козина, докато тя възвръща човешката си форма – на момиче с дълги, руси плитки. Нашия изпитва капка съжаление. През същото време се чува втори изстрел. Куршумът от револвера на Ерик фон Козлик, пронизва двата бели дроба и сърцето на черния вълк, улучвайки го в момент на скок в страни. Той пада убит и след малко също добива човешка форма.
Ерик фон Козлик премества труповете до скалата и ги покрива. Докато извършва това, до него се приближава човешка фигура, която изрича:)
- Кой, по дяволите, си ти и какво търсиш на моята земя!? Какво е станало тук?! Какви са тези трупове?
( Мъжът се приближава, без да чака отговор и започва да ги оглежда )
- Познавахте ли тези хора? – пита недоверчиво Ерик фон Козлик.
(Мъжът, който се бе навел над труповете, изрича:)
- Познавах ли ги?!
(През същото време измъква нож и го забива в корема на Ерик фон Козлик, преди той да може да реагира)
- Тези хора бяха мои родители!
<чува се ръмжене/ други неопределени звуци / накрая вой>
<звук от глозгане и разкъсване>
< след това пращене – микрофонът престава да работи >
- Този глас, струва ми се някак познат. – рече баронът след края на записа.
- Да, и аз мисля, че съм го чувал някъде. – присъедини се Джиме.
- Добре, какво мислите като цяло? – попита Майк.
- Заключаваме, че Ерик фон Козлик, несъмнено, обезателно, недвусмислено и единодушно е бил убит от върколак. – каза Снейк.
- Явно. – съгласи се Червената шапчица. – И този върколак все още броди на свобода.
- Скрит измежду нищо неподозиращите човеци, по нищо неразличим от теб и мен, хладнокръвно дебнещ следващата си вечеря. – добави съспенс, Крейк.
- Но въпросът е дали този върколак е нашият човек. – каза баронът.
- Смятате ли, че може да е дошъл от Царство Господарство, тук? – добави Макс.
- Защо не? Там е станало твърде напечено за него. – отвърна Фелипе.
- Възможно е наистина. – съгласи се Хензел.
- Но кой може да е? – поинтересува се Гретел.
- Казвате, че гласът ви е познат, значи трябва да е някой, когото сте срещали. – рече Червената шапчица.
- И все пак, гласът може само да прилича на неговия, не можем да сме сигурни. – възрази Пайк.
- Нека пуснем касетката отново. (той има предвид от точното място) и да чуем пак. – предложи Джиме.
Така и направиха.
- Определено и аз съм чувал този глас. – заключи Хензел след повторното преслушване.
- На мен също ми се струва познат, но не мога да си спомня защо. – рече Крейк.
- На някой друг да му е познат? – попита Гретел.
Никой друг не сметна, че е чувал гласа, преди, а той определено имаше доста характерно звучене, което трудно се забравя, ако си се сблъсквал очи в очи с него
- Кой, по дяволите е той?! – възкликна Хензел.
- Добре, да видим какви други следи имаме. – изрече Червената шапчица – Какво знаем за родителите?
- Изключително малко. – отвърна Спайк – Знаем името на бащата.
- Добре, това е нещо. Познаваме ли човек с фамилия Трънкенболд? – рече Майк.
Отговорът на всички бе отрицателен
- Разбира се, че ще си е сменил името. – посочи очевидното, Хензел.
- Да, наистина. – съгласи се Гретел, пък и никой не възрази.
- Мамка му, това може да се окаже най-важната следа. Да го пуснем отново. – каза баронът.
Това и направиха.
- Е, има ли просветление? – попита Гретел.
- Не напълно. Сигурен съм, че съм го чувал някъде, но не помня къде.
- Мамка му, и аз не си спомням! – изрази съжаление посредством раздразнение, Хензел.
Джиме и Крейк бяха дълбоко замислени и не продумваха нито дума. Мълчейки така няколко десетки секунди, те изведнъж възкликнаха едновременно:
- Това е хер Волфганг фон Колл!
- Верно бе! – Хензел се плесна по челото.
- Сигурни ли сте? – попита Майк.
- Напълно. – потвърди Джиме.
- И все пак, само това не е достатъчно. Както спомена Пайк, по-рано, гласът може само да прилича на неговия. Пък и имайки предвид местоположението на микрофона, звукът би трябвало да е доста променен. – възрази Снейк.
- Е да, наистина, така е, но нека сравним фактите. – рече Майк – Какво знаем за фон Колл? От къде е?
- От Царство Господарство. – отвърна баронът.
- Ето, значи е той. – отсече Майк.
- Това пак не е достатъчно, с какво друго разполагаме? – възпротиви се Снейк.
- Е добре, нека помислим. – каза Гретел – Той снабдяваше вампирите с грозде. Щом е бил замесен с тях, защо да не е той?
- Да, но от друга страна, те имаха превъзходно вино, така че може бизнесът да няма нищо общо тук. – възрази Джейк.
- Виното определено беше добро. – потвърди Хензел.
- Трябва ни някаква улика, която да го свърже трайно със случая. – каза Крейк.
- Добре, да видим какво знаем за него. – замисли се Фелипе.
- Знаем, че е голям сноб. – отвърна Крейк.
- Сетих се нещо.- каза баронът Помните ли какво каза, като го питахме за торовете?
- Да бе, наистина. – рече Хензел – Никак не беше доволен, като го питахме, дали тори с човешки трупове.
- Имайки предвид характера му, от нищо не би бил доволен. – оспори Снейк.
Джиме стоеше замислен.
- Добре де, все нещо трябва да може да го свърже със случая. – каза Червената шапчица – Да припомним какво знаем от свидетелите.
- Нищо особено. Дядото се кълнеше, че е застрелял келеша, а бабата твърди, че е било “голем вук”, а не келеш. – отвърна Пайк.
- Застрелял! Това е! – възкликна Джиме – Точно в онази вечер, фон Колл беше ранен в ръката.
- Точно така, това е! – потвърди Хензел.
- Тогава да не губим време! – рече Майк и удари по масата.
Всички станаха, платиха и по най-бързия начин се отправиха към имението за екипировка и от там следваща спирка – къщата на фон Колл.