Глава 49

Том 3: Прокълната КръвПриказката – Том 3

Нов път и нови случки

Някъде из Червената страна…
Звъни телефон.

  • Да.
  • Здрасти, Хензел, Майк се обажда.
  • Здрасти, Майк, как я карате?
  • Както обикновено, слушай, попаднахме на един много странен случай. Един от местните се кълне, че децата му са били изядени от върколак.
  • Върколак? Стига, бе!
  • Да, и ние така казахме, но все пак там има нещо. Натъкнахме се на наистина озадачаващи следи на местопрестъплението. Трябва да го разкрием, можете ли да дойдете?
  • Ами ние в момента сме малко заети, но…
  • С какво? Къде сте?

В този момент, Червената шапчица взе телефона.

  • В момента сме на плажа, какво става?

Заехме се със един случай, в който може би бихте искали да се намесите. Той, Хензел, ще ви обясни. Елате при първа възможност.

  • Добре, ще видим, какво можем да направим. – отвърна тя.
  • Как са другите?
  • Добре. Гретел си строи пясъчен Берлин, баронът се забавлява с няколко мадами, Джиме се гмурка за рапани, Хензел е във водата с Попай (и съответно с телефона, когато вдигна), а Дороти упражнява йога.
  • Значи всички сте добре. Добре тогава, очакваме ви, чао.
  • Още утре пристигаме. – отвърна Червената шапчица.

След разговора, всички се събраха на едно място и обсъдиха. Всички бяха съгласни да тръгнат, макар и никой да не приемаше сериозно версията за върколака. Всъщност не всички. Дороти не можеше да дойде с тях, тъй като отпускът й свършваше и трябваше да се връща на работа в партията. Попай също имаше желание да дойде, но имаше ангажимент по прекарването на 30 тона спанак с яхтата си, в четвъртък.

Решиха да си довършат плажа и на сутринта да тръгнат. Хензел извика баронът, да играят табла. Той веднага препрати мадамите към Попай и седна под чадъра. Гретел, която бе завършила модела на Берлин, сега разиграваше влизането на руснаците, с танкчета от миди. Червената шапчица и Дороти влязоха във водата, а Джиме пак отиде за рапани. Така измина около половин час, преди той да се върне с едно огромно, черно, пипало, увито около врата.

  • От 15 минути се давя, защо никой не си мръдна задника, да ми помогне. – изрече ядосано той.
  • Мислехме, че просто си играеш. – отвърна баронът. – Какво стана?
  • Както се гмурках за рапани, един огромен, човекояден октопод ме сграбчи.
  • И как победи? – полюбопитства Хензел.
  • Успях да докопам ножа на отдавна мъртъв водолаз

Стояха на плажа до късен следобед, после се прибраха, изкъпаха се, измина вечерта и на сутринта тръгнаха към крепостта. Там пристигнаха около обяд. Мотаха се известно време, събраха някои най-необходими неща, облякоха черни костюми, сложиха черни очила, натовариха се на голям, черен джип и потеглиха. ( изключение правеха само Джиме, който беше облечен в баскетболен потник, долнище на анцуг и маратонки от 70-те и Гретел – облякла и черен, кожен шлифер, върху костюма)

Наближиха града към среднощ. Малко след като влязоха в границите му, ги пресрещна полицейска кола (тук е уместно да споменем, че това е единствения път към града) От нея слезе закръглена фигура и се представи:

  • Добър вечер, аз съм главен комисар Ежко Бежко, от полицията в този град. Трябва да претърсим колата ви. Правим това с всеки, който влиза или излиза от града, поради зачестилите изчезвания.
  • Какви изчезвания? – попита баронът.
  • Поне 15 души се водят безследно изчезнали от миналата седмица насам. – обясни комисарят.
  • Така ли? – учуди се баронът.
  • Да, последните бяха двете деца на дърводелеца и собственик на фабриката за мебели, хер Йозеф фон Холцщайн.
  • Започва да става интересно. – промърмори Хензел.
  • Но ние не караме нищо незаконно. – каза Червената шапчица.
  • Все пак трябва да проверим. – каза строго комисарят.

При обиска бях намерени 6 автомата М-16, 2 противотанкови гранатомета (ръчни), 50 гранати, 20 противопехотни мини, 10 противотанкови, 70 кг пластичен експлозив, един топ, пет стека патрони и два кашона гюлета.

  • Как ще обясните това!? – попита недоволно комисарят.
  • Имаме разрешително. – отвърна баронът.
  • С разрешително или без, в града е забранено да се внасят оръжия.
  • Но ние сме герои от войната! – настоя Хензел.
  • Не ме интересува, ако ще да си краля на Англия. Няма да минете с това оръжие. Да не искате да започнете нова световна война?
  • Глупости, то е за лов. – намеси Джиме.
  • За лов ли? И какво ще ловите, гигантски човекоядни, бронирани костенурки? – иронизира Ежко Бежко. – Няма да ви позволя да внесете дори тръба за фунийки!

В този момент се появи сержант Лисан.

  • Какво говорите, комисаре, та те са най-важните герои от войната. Разрешете им поне пистолети. Мога да ви гарантирам, че ще ги използват само за благородни цели.
  • Може би имаш право, сержант. Можете да вземете само пистолети, но внимавайте, защото ще ви държа под око!
  • Не се притеснявай, нищо няма да се случи. – отвърна Хензел и нашие потеглиха.
  • Герои от войната! Мислят си, че всичко им е позволено! – промърмори Ежко Бежко.

Нашите пристигнаха в имението и след кратко настаняване, се събраха в помещението за гости, за да обсъдят.

  • Какво?! Петнадесет?! – възкликна изумено Снейк.
  • Да, така каза. – потвърди Червената шапчица.
  • Тук определено става нещо голямо. – отсъди Майк
  • Не можем да сме сигурни, че става дума за един и същи похитител. – бяха думите на Гретел.
  • Явно е много гладен вълк. – каза Джиме
  • Но дали изобщо е дело на вълк? – предложи Пайк – Човекът може да се е заблудил.
  • Да, но следите, които открихме, приличаха на вълчи. – опроверга Макс.
  • Възможно ли е, да е било планирано убийство? – предложи баронът.
  • Че на кой му е притрябвало да убива децата? – възрази Червената шапчица.
  • Да, пък и дори откуп не са искали, нито заплахи са пращали. – съгласи се Крейк.
  • Кой знае. Психопати – всекакви. – рече Гретел.
  • Трябва ни повече информация за другите жертви. – каза Хензел – Може би ще успеем да открием връзка.
  • Точно така. Утре Джейк и Крейк ще говорят с комисаря, за да изкопчат информация. Ние пък ще ви заведем на местопрестъплението, да огледате и вие. – реши Майк.
  • Имаме ли си идея, какво може да е? – попита Джиме.
  • Не, но във всеки случай не е върколак. – отрече Снейк.

В този момент се прибра Фелипе, който беше излязъл някъде. След като се запозна с новопристигналите герои, се заеха с вечерята, После гледаха телевизия. Даваха “Възкресението на върколака от замъка Рихтенщайн” от 59-та година (с ония артист… дето е много известен, ама не му знаем името). След това си легнаха. Всички до един сънуваха вълк.

Тази страница използва съхранява бисквитки във Вашия браузър. Те се използват за предоставяне на персонализиране и измерване активността на сайта в съгласие с европейските регулации за защита на личните данни (GDPR) Ако желаете да се откажете, ще запазим избора Ви в бисквитка, която ще се съхранява в браузъра в продължение на една година.

Accept or Deny