Разговорът с комисаря
Скалистите планини…
Град Волфберг…
Крейк и Джейк излязоха рано сутринта и се запътиха към полицейското управление. Срещнаха комисаря още на стълбите. Той тъкмо пристигаше.
- Комисар Ежко Бежко, добър ден, можем ли да Ви зададем няколко въпроса? – започна Крейк.
- Кои сте пък вие? – попита комисарят, не много зарадван.
- Ами ние… сме… – заекна Крейк.
- Ние сме от криминалното списание “Убити и Убийци” – намеси се Джейк – Бихме искали да ви зададем няколко въпроса относно изчезналите хора.
- Това са полицейски работи, господине. – сопна се Ежко Бежко.
- Но моля Ви, споделете някаква информация, читателите имат право да знаят. – настоя Крейк. – Имате ли заподозрян?
Комисарят помисли малко и отговори:
- Не, нямаме заподозрян.
- А знаете ли нещо за огромния вълк? – добави Джейк.
- Да, чувал съм. Преди седмица, старият Мак’Доналд се оплакваше, че около къщата му се навърта огромен, черен вълк. Наши хора претърсиха околността, но не намериха нито следа от вълк. Ден по-късно, старият Мак’Доналд изчезна.
- Той ли беше първият изчезнал? – попита Крейк.
- Всъщност не. Няколко дни преди това, получихме сигнал за изчезнало момиче в парка.
- В парка… – повтори озадачено Джейк.
- След това се появиха още хора, които са видели вълка. – продължи комисарят. – Полицията обаче и до сега не е открила каквото и да било доказателство за съществуването на този, така наречен, огромен вълк.
- Един от местните, с когото говорихме, твърди, че това е дело на върколак. Какво мислите за това?- попита Джейк.
- Глупости. Това са само местни суеверия. Няма такова нещо като върколак.
- Но какво е тогава? – попита Крейк.
- Не знам все още, но ви уверявам, че каквото и да е, ще го открием.
- Кажете нещо повече за жертвите. Кои са те? Има ли връзка между тях? Може ли да се предполага сериен убиец? – зададе въпроси Джейк.
- Все още не можем да установим връзка между жертвите. Първо беше момичето в парка, после старият Мак’Доналд, след още два дни изчезнаха трима туристи, на следващия ден господин и госпожа Мак’Грегъри, по-натам – пет ученика от летния лагер, после изчезна бакалинът, после още двама юноши и накрая децата на хер Холцщайн, собственика на фабриката за мебели. Връзка няма. Освен, може би, че всичките изчезвания са се случили в покрайнините на града, в горска местност. От друга страна обаче, произшествията се случват във всички краища на града.
- Интересно. – потвърди Джейк.
- И до сега не сте намерили труп? – попита Крейк.
- Не, нито дори следа от убийство.
- Ами кръвта на земята, при последния случай? – поинтересува се Джейк.
- От къде знаете за това?!
- Ами…… говорихме с хер фон Холцщайн и… – заекна Крейк.
- Е добре, научихте достатъчно, а сега ме оставете. Имам много работа! – каза строго комисарят и влезе в управлението.
Крейк и Джейк му благодариха в движение и се запътиха към имението. След известно време там се завърнаха и останалите герои, които бяха на местопрестъплението. Седнаха да обсъждат. По същото време, козлетата разбраха и, че са поканени на прием, по случай откриването на новата фабрика за производство на вино, в града.
- Е, ще ходим ли? – попита Спайк.
- Трябва да отидете. – настоя Червената шапчица. – Може да научите нещо.
- Права е. – съгласи се Майк – Може пък наистина да подочуем нещо.
- Добре, тогава. – одобриха козлетата
- А какво мислите за следите на местопрестъплението?– обърна се Макс към останалите.
- Това нещо, което ги е оставило е било огромно. – заключи баронът.
- Възможно ли е да е било вълк? – зададе въпрос Снейк.
- Никой вълк не достига толкова големи размери. – продължи той.
- Може би кръстоска? – предложи Гретел.
- Кръстоска между какво? Вълк и бизон!? – зачуди се Хензел.
- Може да е био-токсичен мутант на Али Баба. – предложи Спайк.
- Възможно е. – съгласи се Джейк.
Останалите не бяха напълно съгласни, макар дълбоко, вътрешно да им се струваше, че, може би, подценяват способностите му. Тъй като нищо повече не можеха да направят на този етап, изчакаха приема.