Я келешот, я вуко
Град Волфберг…
Пред къщата на семейство Белобради…
- Тук трябва да е. – каза Пайк.
Двамата се намираха пред голяма дървена порта с окачени кравешки звънци. (Съвсем логично портата беше прикрепена към висок дувар, опасващ целия двор) Крейк позвъни на звънците. След не много, вратата се отвори и пушка беше насочена в лицето му.
- Кои сте вие?! Роднини на Келеша ли сте?! – изрече заплашително, 75 годишният старец от другата й страна.
- Какъв келеш!? Не познаваме никакъв келеш. Търсим фермата на семейство Белобради. – отвърна Крейк с престорено спокойствие.
- Намерихте я! Какво търсите тук?! – попита старецът, без да отмести пушката.
- Насочи това нещо другаде! – настоя Крейк.
- Какво търсите тук?! – не отстъпваше старецът.
- Прочетохме във вестника, че сте видели огромния вълк. Бихме желали да научим повече за това. – каза Пайк.
- Никакъв вук не съм виждал!
- Но как? Във вестника пише, че даже сте стрелял по него. – настоя Крейк.
- По никакъв вук не съм стрелял! Само по онзи проклет келеш! Пак се беше напил и идваше да задява наша Станка. Показах му, кучият му син!
- Какво става, Стамене? – чу се глас от вътре.
На вратата се показа баба Иванка, жената на дедо Стамен.
- Нищо бе Иванке, тия ора са дошли да питат за некакъв вук.
- А, за огромния вук, от оная вечер.
- Никакъв вук немаше! – отрече дедо Стамен – Това беше келешот, пиян та заклан, ходеше на четири крака и пак идеше да задява наша Станка!
- Оставете го, той к’во ви приказва.
- Не бе, казвам ви, той беше! – настоя дедо Стамен.
- Оставете го, той не беше си взел очилата тогава.
- И с очила и без, пак ще го позная магарето му с магаре! Той беше!
- Хайде, хайде, нали миналата седмица пак го беше стрелял. – опроверга баба Иванка.
- Трудно мре, кучият му син!
- Та къде значи видяхте вълка? – попита Пайк.
- Келешот беше! – настоя отново дядо Стамен.
- Млъкни бе! Отивай да доиш кравите.
- После ше доим кравите. Рано е още, млекото не е станало.
- Та значи е там го видехме. – продължи баба Иванка – Е там, е, у задния двор. Прескочи оградата и пребега през двора. Беше огромен, като мечка беше. Помислих, добитъко ке издави, изтръпнах. Па тоя като тръгна да го стреля, за келешо го помисли.
- Да бе, да бе, като го видех и веднага вдигнах пушката, бръкнах у джебо, хванах що имаше разни пирони, натъпках ги со барут и като пушнах… Уцелих го мама му и куче краставо! – изрече дедо Стамен, с нескрит патос – Изквиче кучият му син, на место го утепах.
- Изкуфял дъртак! Т’ва беха на Станка, сребърните обици, дето требваше да ги носиш на ремонт! – скара се баба Иванка.
- Бе голема работа, нови ше и купим! Нали келеша утепах!
- Кой е този келеш? – полюбопитства Крейк.
- А, той е местният селски ерген. (сега май ще е уместно да споменем, че фермата им се намира в малко селце, разположено съвсем близо до града) От как му умре булката, царската дъщеря я викаха, от тиф умре (прекръства се три пъти) с наша Станка се е хванал. Не е лошо момче. – рече баба Иванка.
- Ами! Хаймана с хаймана! Оня ден пак го видех у кръчмата.
- А ти какво прави у кръчмата, бе пиянде с пиянде.
- Е,е, е, с Пешо бехме, бе кравата му най- накрая е родила теле. Отидохме да се почерпиме.
- Убедена ли сте, че онова е било именно огромен вълк? – попита Пайк.
- Абе казвам ви, келешот беше!
- Млъкни бе, айде отивай да поправиш каруцата, че утре е пазарен ден, до градо требе да се оди. Сигурна съм, да вук беше.
- Можете ли да го опишете?
- Беше голем, около метър и двайсе на височина, като мечка беше, ама беше вук. Имаше големи, жълти очи и сиво-черна козина.
- Опита ли се да нападне вас или животните?
- Не мисля, пък немаше време, тоя нали веднага го застреля.
- Улучи ли го?
- Май да. Вуко изквиче и избега у гората. Не го видехме повече, чу се само силен вой. Това е всичко, което знаем. – отвърна баба Иванка.
- Много ви благодарим и извинете за безпокойството. – рекоха Пайк и Крейк.
- Няма нищо, пак заповядайте.
Двамата си тръгнаха. Върнаха се в имението и обсъдиха наученото с останалите. Обсъдиха също и информацията събрана от Червената шапчица Хензел и баронът.
- Мамка му, става твърде заплетено! – прокле Хензел – Уж разрешихме проблема, а сега се оказва, че дори не сме го започнали.
- Имаме един куп улики, които не можем да свържем по никакъв начин. – каза баронът.
- Може би пропускаме нещо много важно. – предложи Джиме.
- Какво би могло да бъде? – зачуди се Гретел.
- Абсолютно на тъмно сме. Нямаме дори един заподозрян. – рече Червената шапчица.
Останалото време до късно вечерта, прекараха в чертане на планове, диаграми и схеми на това, какво би могло да бъде решението на случая. Нищо не откриваха. Сравняваха доказателствата, анализираха ги, но нищо не се получаваше. Отряд от козлетата дори бе изпратен да обикаля улиците и да дебне за необичайни събития. И, казано отново – нищо не откриха. Накрая си легнаха доста изморени (и ядосани). Отново сънуваха вълк.