Глава 66

Нощ при пълнолуние, в прегръдката на звяра

Град Волфберг…
Пред имението на Волфганг фон Колл…

Когато нашите пристигнаха пред имението на фон Колл, слънцето беше готово да започне спускането си зад хоризонта ( с други думи – свечеряваше се) Според планът, който бе предложил Джейк по пътя, баронът, Хензел и Джиме позвъниха на вратата. (останалите чакаха от засада)

Никой не отвори. Позвъниха пак и пак, но нито стрък отговор. Хензел се ядоса, удари по вратата и я изкърти (по погрешка)

• Е, така или иначе е отворено. – рече Джиме.

Всички нахлуха в резиденцията.

• Хер Волфганг фон Колл, покажете се! – викна Майк.
• Не си хаби думите. – рече баронът и нахлу в следващото помещение с насочен пистолет.

Там нямаше никого.

• Какъв е този звук? – забеляза Червената шапчица.
• Прилича на ръмжене. – определи Спайк.

Последва вой.

• Дойде от банята, насам. – каза баронът и се втурна натам.
• А там, всичко беше разхвърляно, сякаш е минал ураган. (под всичко разбирайте кърпи, шишенца, пасти за зъби, четки, ароматни сапунчета, завесата, която беше на половина отхапана и т.н.) Имаше и парчета разкъсан плат от скъп костюм. Прозорецът зееше широко отворен.
• По дяволите! Изпуснахме го! – прокле Хензел.
• Определено е минал от тук. – забеляза Джейк (по дървената част на прозореца имаше следи от нокти)
• Хайде, може би още не е късно да го хванем! – настоя Червена шапчица

Нашите изтичаха навън и се огледаха. Снейк успя да улови следата с механичното си око и уповавайки се на това, на ловните умения на баронът и на шестото чувство на Пайк, тръгнаха да го следят.

Слънцето се снижаваше все повече и повече и мрак падаше над влажната гора. След половин час вървене по следата, се разнесе страшен вой, от който дори дърветата потрепериха.

• Добре, че убедихме братовчеда да не идва. – рече Макс.
• Да, щеше да е опасно за него. – съгласи се Спайк.
• Натам! – каза Пайк.
• Сигурен ли си? – попита Гретел.
• Разбира се, от там дойде воят.
• Прав е. – потвърди баронът.

Затичаха се в указаната посока, оглеждайки се на всички страни. В мрака на нощта, зад всеки мокър храст можеше да дебне звярът. Както тичаха, почти незабелязано от тях, нашите се озоваха върху малко възвишение. ( и като казваме малко възвишение, не си представяйте някаква висока планина, нито някакво малко хълмче. Просто нашите се намираха на по висока земя, надолу от която имаше почти отвесни скали с височина 2 – 2,5 m. Плътно около тези скали, са разположени бодливи храсти) Докато нашите минаваха отгоре, Крейк съвсем неочаквано пропадна в подземна пещера. Една костелива ръка го хвана за крака. Той се обърна и видя полуразложената глава, която беше срещу него. Стресна се, извика и ритна ръката. Оказа се, че тя не беше прикрепена към нищо и беше почти оглозгана.

• По дяволите! Открих му леговището! – викна той.

Останалите вече се бяха събрали около дупката, да видят какво се бе случило.

• Мамка му, смърди ужасно! – характеризира Джиме.

• Я, това сигурно е студентът. – определи Хензел и посочи трупа с откъснат нос.
• Виждаш ли някъде, двете деца? – попита Майк.
• Не, обаче вижте това. – посочи Крейк.

В едно, по вдадено в стената и вдлъбнато надолу местенце, имаше събрани на купчинка, черва, стомаси, бели дробове и още куп карантия. Наблизо се търкаляше и кървав нож.

• Сигурно ще си прави дроб сърма. – предположи Снейк.

Спайк не се сдържа и повърна в храстите.

• Аха! Бил е тук, съвсем скоро! – констатира баронът (а той заключи това, изследвайки следите по пода и помирисвайки парченца козина.
• Да не губим време! – викна Пайк.
• Добре, ще се разделим и ще тръгнем да го търсим във всички посоки. – заръча Майк.

Всички одобриха предложението. Разпределиха се така:

Червената шапчица, Хензел, баронът и Джиме тръгнаха в едната посока; Майк, Спайк, Крейк и Макс тръгнаха в другата; а Пайк, Джейк, Снейк и Гретел тръгнаха в третата. В тази си формация, групите обикаляха из гората и търсеха. Оглеждаха се предпазливо във всички посоки и около всяко храстче. Ослушваха се за всеки звук. Всички се притесняваха в известно количество, всички бяха леко нервни. Като че да съвпадне с настроението, времето се беше заоблачило и застудяло и като че всеки момент щеше да плюсне зверски порой.

• Добре, поне, че не ва… – изрече Хензел, но Гретел му запуши устата, преди да се доизкаже.

В същият момент проблесна светкавица.

• Не предизвиквай съдбата. – изрече.

Баронът вече от 15 минути се опитваше да улови следата, в следствие на което групата се забавяше.

• Сигурен ли си, че знаеш какво правиш? – попита Червената шапчица.
• Съмняваш се в ловните ми умения? – обиди се баронът.
• Не, само в следотърсаческите ти умения.
• Ще го намеря! – увери баронът.

Междувременно, при другата група…

Нещо мръдна в храстите, след което започна да се движи с голяма скорост. Майк го прицели и след като го следи няколко секунди, пусна тетивата. Стрелата излетя и се заби в дървото, зад храста. От него изпадна нещо малко. Майк погледна и каза:

• Глупава катерица.

( за недосетилите се, ще разясним, ситуацията по подробно. Стрелата се забива на фемтометри (1 fm = 10^-15 m) от носа на катерицата, при което тя пада зашеметена. Това не е случайност!)

Продължиха да търсят.

• Дали не трябваше да се обадим на комисаря, да обгради района. – предложи Спайк.
• Едва ли би повярвал. – рече Макс.
• Струва си да се опита. – одобри Майк.

Свързаха се и с останалите, посредством часовниците с предаватели. Те също одобриха. Обадиха се на комисаря. Той, естествено, не искаше и да чуе, но до половин час, сержант Лисан успя да го убеди, залагайки по този начин службата си.

• Така, сега, когато районът е обграден, няма къде да избяга копелето. – рече Майк.
• Ако изобщо все още е тук. – осъмни се Крейк.

В някакъв неопределен интервал между началото на споменатите, по-горе, 30 минути и близкото бъдеще, при третата група…

Снейк сканираше всяка тревичка, за някакви следи, с механичното си око.

• Мамка му, трябва да сваля нова версия на командната програма. – изрече той.
• Защо, проблем ли има? – попита Пайк.
• Не, но в новата има „Тетрис“. – отвърна Снейк.
• Натам! – посочи Пайк.
• От къде знаеш? – попита Снейк.
• Просто знам!
• Щом казва, може да е прав. – подкрепи Гретел.

Взеха решение да го послушат.

• И като го намерим, какво? – поинтересува се Снейк.
• Като го намерим, ще измислим. – отвърна Джейк.

Продължиха хода си в избраната посока, още 7-8 минути, преди Снейк да изрече думите:

• Вижте! Отпечатък. Прав е бил.
• Можеш ли да определиш от кога е. – попита Гретел.
• Не съвсем. Може да е от преди 5 минути, а може и да е отпреди 2 часа. – отвърна Снейк.
• Ще го намерим. – увери Джейк.

Тръгнаха отново. По този начин, търсенето продължи още час, може би час и половина, а може и три. Нямаше кой да засече. През това време запръска лек дъжд и задуха студен вятър, чието злокобно шумолене в храстите нажежаваше допълнително обстановката, която противно на студеното време, никак не застиваше. От всеки храст и във всеки момент от времето, можеше да изскочи звярът и нашите бяха напълно готови да го посрещнат.

В даден момент, Хензел пристъпваше, предпазливо, през гората, здраво стиснал автомата. Червената шапчица, плътно, му пазеше гърба. Баронът беше извадил сабята, защото предусещаше близък бой. Джиме щеше да го налага с бойната си тояга, но за всеки случай, беше запасал и една каменна томахавка. Обстановката беше напрегната. Не веднъж и два пъти, пръстите трепваха на спусъците. Изведнъж, измежду мрачните храсталаци се разнесе болезнен вой, идващ някъде от близката далечина. Той бе последван от възторжен вик:

• Убих го! Да! Убих го!

Хензел се обърна и посочи:

• От там дойде.

Запътиха се в тази посока. Другата група направи същото. След не много време се озоваха на мястото. Там лежеше трупа на убития фон Колл, който още не беше добил човешката си форма. Джейк, който беше до него, беше радостен и освен това изрече:

• Убих го!
• Бързо да се обадим на комисаря, преди да се е трансформирал. – изрече баронът.
• Няма нужда, заснел съм всичко. – успокои Снейк.

Всички стояха около трупа и мълчаха. (това след последните изречени думи)

• Е, добре поне… – прекъсна мълчанието Джиме.
• Свърши се. – допълни Пайк – Още веднъж.
• И този път наистина. – заключи Гретел.

Сега, за тези от вас, които са останали леко недоволни от развръзката, ще върнем действието назад, до една определена точка, в която:

Джейк вървеше най-отпред. Без да осъзнава, групата им бе навлязла в участък от гората, който беше значително отдалечен от всички останали групи. Изведнъж в храстите нещо помръдна. В следващата секунда, огромният вълк се нахвърли върху Джейк и го повали на земята, опитвайки се да му отхапе главата. Той обаче успяваше да го удържи, роля за което имаше и сребърният кръст, висящ на врата му.

Останалите веднага прицелиха вълка, но Пайк им направи знак да не стрелят. Вместо това, той хвана кръста си и го изпъна напред. Другите направиха същото. Така наобиколиха върколака. При наличието на толкова много сребърни кръстове, той отстъпи назад и високоскоростно изчезна в храстите, преди нашите да успеят да го застрелят.

• По дяволите! Таман го бях спипал. – прокле Джейк.
• Ще се появи пак. – увери Пайк.

Гретел насочи двата си пистолета към мястото, където изчезна вълка и изстреля няколко патрона. Секунди по-късно, върколакът й се нахвърли в гръб. (от няколко време насам сигурно се чудите, как изобщо този върколак се наема да се бие с толкова много от тях (козлетата де), като само един фон Козлик е достатъчен, да унищожи двама. Все пак не забравяйте, че говорим за фон Колл) В последният момент, Снейк го отмести от траекторията му, с въздушен ритник, преди да успее да я разкъса. (а не го застреля, тъй като бе заредил експлодираща стрела) Вълкът се изправи като котка и отново изчезна в храстите.

• Стойте тук! – заръча Джейк и се хвърли след него.

След малко от зад храстите се разнесоха звуци от ръмжене и борба.

• Да действаме ли? – попита Снейк.
• Да действаме. – съгласиха се Пайк и Гретел.
• Нека да влезем от различни посоки. – предложи Пайк.

Прие се, Тримата заеха траектории, разположени взаимно на 120⁰ и бавно започнаха да приближават.

Зад храстите се намираше малко, кръгло, чисто пространство, на което вълкът отново бе повалил Джейк и се опитваше да го обезвреди. Останалите отново вдигнаха лъковете (и пистолетите), този път заредили нормални стрели и се прицелиха. Пайк обаче отново им направи знак да не стрелят, макар, че вълкът определено надделяваше и всеки момент щеше да отхапе гърлото на Джейк. На милиметри преди това да се случи, той изведнъж го хвана рязко за муцуната, с едната ръка и го избута нагоре, докато с другата измъкна ножа и го заби в сърцето му. Вълкът издаде болезнен вой, след което се отпусна мъртъв. Джейк го избута на страна, изправи се, разтърси се и извика:

• Убих го! Да! Убих го!

В този момент, от храстите излетяха две стрели и два куршума, които се забиха в трупа. (за всеки случай) Останалите се приближиха до Джейк.

• Браво братко! Как направи това? – изрече Снейк.

Джейк сви рамене. И той още не можеше да осмисли напълно, какво се бе случило. След съвсем не много време пристигнаха и другите две групи и от там вече знаете какво се случва.

Нашите останаха по местата си, изчаквайки финалното развитие на нещата. Не след дълго пристигнаха и хората на комисаря, за да приберат трупа и да опишат обстоятелствата, за полицейските архиви. Снейк им предостави снимките, които бе направил по време на акцията, с което случаят бе приключен. Дори комисарят не се осъмни.