Глава 94

Том 4: Студената Пача

Да разбъркаме, да позистине

Космическата станция…
Складови помещения…

  • Скапани сополи! Как ще ги издухаме? – постави въпрос Пайк.

Седнаха и мислиха. Измислиха и действаха. Мечките, като по-яки, се заеха с пренасянето на чиували със сода и трупането им пред асансьора. Козлетата трябваше да намерят кофи или каквото друго подходящо намерят, в което да се сипе чечност. Останалите поеха намирането и донасянето на всички възможни бутилки амоняк.

За не много време приклчюиха с основното. (или с други думи имаха достатъчно пренесени чували и бутилки,а козлетата бяха намерили няколко тенекии, две стари туби за нафта, пластмасов бидон и железен варел) Изхвърлиха всякакво ненужно съдържание, след което разтвориха доволно количество сода в амоняк. После:

  • Сега едно маркучле ще ни трябва. – рече Корнелиус.

О’Нийл разглоби едно пневматично табло и успя да намери.

  • Добре, сега го пъхни тук. – каза Корнелиус и отви една капачка в задната си част. – Дайте тубите.

Източиха бензина от десния му резервоар, после го напълниха със сода и амоняк. Корнелиус направи няколко настройки, след което обяви:

  • Добре, готови сме. – и застана пред вратите.
  • Внимавай. – посъветва Дороти.

Корнелиус активира огнемета, който беше изцяло пренастроен към десния резервоар и респективно превърнат в своеобразна пръскачка за лозе. „Пачата“ започна да се пени започна да се пени и разтича на сравнително еднороден сироп. Той мина навътре и запали двигателите (работещи сега, естествено, изцяло на левия резервоар). Започна бавно да се издига нагоре, пръскайки сместа на всякъде.

Постепенно, всичката „пача“ започна да се разтваря и да изтича от шахтата.

  • Успяваме! Успяваме! – уведоми той.
  • Да! – зарадваха се и останалите в отговор.

Все пак, процесът отнемаше време и през това време, напрежението непрекъснато нарастваше. Всеки очакваше във всеки един момент да ги връхлети, като от нищото, вълна извънземни. Нашите стискаха здраво оръжията и се озъртаха на всички страни. Маринците (естествено в окоп) бяха заели стратегическа позиция и наблюдаваха едновремено «тила» и «лицето». Единият се опитваше да се свърже по радиостанцията. Инженерите също бяха неспокойни и се озъртаха трескаво.

При мечките, които все още пренасяха чували, се разигра следното. В ази част от групата, с по-слабите нерви се повтаряше:

  • Няма враг! Няма враг!

В останалата част, негласно се мислеше:

  • Ай стига бе, покажете малко мечо поведение!

Известно време по-натам и това мнение се изрази. Положението се поуспокои, след като се разбраха.

  • Готово е. – извести Корнелиус, след което слезе.

Сега оставше само да измислят начин да задвижат асансьора.

Тази страница използва съхранява бисквитки във Вашия браузър. Те се използват за предоставяне на персонализиране и измерване активността на сайта в съгласие с европейските регулации за защита на личните данни (GDPR) Ако желаете да се откажете, ще запазим избора Ви в бисквитка, която ще се съхранява в браузъра в продължение на една година.

Accept or Deny