Път по пътя към звездите
По път към Изумрудения град…
На сутринта нашите се събудиха рано и се събраха при колите.
Мамка му, изядоха ме тия дървеници! – прокле Макс.
Мен също. – подкрепи Джейк.
Останалите не бяха на по-различно мнение, но не всички го споделиха гласно.
Още колко остава? – попита Джиме.
Около 6-7 часа. – отвърна Хензел.
Давайте да вървим тогава. – подкани той. Качиха се и тръгнаха. Караха време.
Караха и още време и още време. Към следобед пристигнаха в Изумрудения град, сравнително без произшествия, освен ако не броим това, че сгазиха няколко врабчета, които счупиха единия фар на автобуса, при сблъсъка.
- Защо му викат Изумрудения град? Не виждам нищо изумрудено? – попита Джиме.
- Ами въпрос на недоразумение и липса на достатъчно изумруди в миналото. – отвърна Гретел.
Отидоха направо на космодрума. (понеже така се бяха разбрали по телефона) Дороти ги посрещна, след което ги настани в стаи, по принцип предназначени за астронавтите, след което се събраха на едно, за да обсъдят.
- Та значи ще се налага да поправяме станцията? – рече Хензел.
- Точно така. Вече сме изпратили помощен персонал от няколко хиляди души, но ако и ние с вас сме там, за да ръководим процеса, ще стане много по-бързо и по-сигурно.
- Няколко хиляди? Че тя станцията не е толкова голяма? – учуди се баронът.
- Напротив. Това, в което бяхме ние е една съвсем малка част от нея. – отвърна Дороти. – В действителност, станцията е точно 160 пъти по-голяма от това и заема почти 85 % от вътрешността на Луната.
- Хм, започвам да схващам същността на проблема. – рече Крейк.
- Да. – продължи Дороти – Сами разбирате, че ако не бъде поправена на време и се самоунищожи, ще унищожи със себе си и Луната, което ще предизвика неописуеми катаклизми тук на Земята.
- Да, погледнато от тази страна, нещата наистина са много сериозни. – каза Червената шапчица.
- Значи няма време за губене. – добави Гретел – Кога излитаме?
- Утре, но преди това трябва да ви направят някои стандартни космонавтски тестове. – отвърна Дороти – Но сега си починете. Сигурно сте изморени от пътуването.
- Но нали сме ги минавали в училище, защо пак?
- За всеки случай. Стандартни процедури, които трябва да ги има, сега като не е и война. Отбиха се да почиват. След два часа се заеха с тестовете. Всички ги минаха без проблеми, с изключение на Джиме, който се затрудни на симулатора. (първият път му стана лошо, но после вече нямаше проблеми) На Макс също му се зави свят на един-два от тестовете, но в крайна сметка ги мина.
- Е, изглежда всички преминахте успешно. Това е чудесно. – рече Дороти.
- Съмняваше ли се? – упрекна я Хензел.
- Не, разбира се, че не. След това дойде време за вечеря. Нашите се приготвиха набързо и отидоха в стола. Взеха си табли и се наредиха на опашката. Докато чакаха, Дороти подхвърли:
- По случай пристигането ви, бобът няма да бъде от консерва, ами от пликче.
- Супер. – рече баронът полусаркастично – полуиронично Сипаха им топъл боб, варен точно по рецепта – 3 часа и после пържен 20 минути на 600 0С. Взеха си люти чушки, сирене и много хляб и седнаха на една маса. Захванаха разговор. По едно време, като стана нещо дума, Крейк попита:
- Какво стана с космонавта?
- Тошко Африкански ли? Ами в неизвестност е от както – след експлозията – отвърна Дороти – Не сме сигурни дали е успял да катапултира на време. Все още таим надежди, че може да е оцелял. Едно е сигурно – той ще бъде запомнен като най-смелата маймуна в космоса.
Всички изразиха съжаление и надежда за смелия космонавт. Удостоиха го и с минута мълчание. След това подхванаха разговор, в който от тема на тема минаха на тази за върколака и вампирите. Баронът разказа историята напълно безпристрастно, без да припише нито дума на себе си, повече от колкото е било.
- Впечатляващо. – възхити се Дороти.
- Да, и най-важната роля в цялата работа изигра Джейк. – припомни отново баронът и вдигна тост – За неговата смелост и за неговата вратовръзка!
Всички вдигнаха чашите и повториха тези слова. След тях, от дума на дума, баронът разказа няколко свои приключения. Джиме подпали салфетката. (по погрешка и в смисъл на това, че този факт няма нищо общо с темата, но все пак) И така, по този модел завършиха вечерята, след което се отправиха да почиват, за да са свежи за другия ден.