Глава 82

Затъмнение

Луната …
Космическата станция …

В интервал от време, Пайк се бе отбил, до барона и Джиме, да обсъдят стратегия тъй като ремонтите им се застъпваха на едно място. А това именно те правеха, в малка стаичка, гледайки схеми на базата, прожектирани на стената от специфичен прожектор на диапозитиви.

Изведнъж, докато коментираха, Пайк обяви:

• Засърбя ме лявото ухо. Винаги става така когато ще спира тока заради буря.
• Но тук няма бури? – възрази баронът.
• Да така е. – съгласи се той. – Вероятно на Земята в момента вали и там ще спрат тока.
• Вероятно. – подкрепи Джиме.

Няколко секунди по-късно, единствената крушка, висяща от тавана само на жицата си, започна да премигва. След още няколко секунди – престана.

• Озадачаващо. – забеляза Пайк.
• Сигурен ли си, че тук няма бури? – попита Джиме.
• Естествено! – отвърна баронът. – Нали няма атмосфера.
• Тогава на какво се дължи това?
• Вероятно скоро ще изгори, тези 60 ватови крушки, обикновено правят така. – отвърна баронът.
• Не ви ли се струва, че свети малко слабичко. – изрази позиция Пайк.
• Може би си прав, ще взема да я сменя. – рече баронът и се запъти към шкафа.

Тъкмо отваряйки, вратичката му, осветлението в цялото помещение угасна.

• По дяволите, това определено не беше от крушката. – прокле Пайк.
• Може бушонът да е изгорял
• Бая бушон трябва да е бил. – установи Джиме, който бе отворил вратата и бе надзърнал зад нея.

Тогава установиха и че в целия сектор няма ток.

• А, тук нямало бури. – добави Джиме.
• Трябва веднага да разучим какво е станало. – рече баронът.
• Как? Тук е непрогледен мрак. Дори не знаем дали гледаме един към друг, камо ли да мръднем някъде. – постави проблема Пайк.
• Няма страшно! Имам кибрит. – отвърна той и бръкна в джоба.
  – Ейй…в другите панталони е.

Всички започнаха да опипват на сляпо в търсене на нещо, което да им бъде от полза. Пайк направи няколко крачки и неочаквано се спъна в огромен сандък.

• Ах, дявол да го вземе! Какво е това!?
• Не знам, провери. – отвърна баронът.
• Свещи! Свещи, от животинска мас! – възкликна той.
• Екстра. Запали една и да се махаме от тук. – рече баронът.
• Нямам запалка. – отвърна Пайк – Някой от вас има ли?
• По дяволите! – беше реакцията на баронът.
• Имам идея. – спомена Джиме и изкърти една от пръчките в облегалката на дървения стол.

Строши я на две (на коляно), разтри ги с няколко майсторски движения и успя да осигури пламък, достатъчен да запалят една свещ. Имаха източник на светлина.

• Добра работа! – похвали баронът – Сега да тръгваме. Трябва да се доберем до предавателя, възможно най-бързо.
• Къде е предавателя? – попита Пайк, вече в движение.
• Оставих го на масичката, в съседното помещение. Насам. – отвърна баронът – Там, ето го.
  Той го взе и опита да се обади.
• Да му се не види! Няма сигнал.
• Очевидно, проблемът е по-мащабен, от колкото очаквахме. – забеляза Пайк.
• Трябва да се доберем до командния център и да разберем какво става.
• Но преди това, трябва да потърсим механиците и да се уверим, че са добре. – каза Джиме.
• Точно така, да вървим. – подкрепи баронът.
• О’Нийл, Джонсън, Андерсън, Хо – къде сте? – провикна се пак той и вече по път – Мак’Ферер, Рейнууд, Максуел, къде се дянахте?
• Бароне, насам! – чу се гласът на О’Нийл.
  Нашите се насочиха в посока натам и… стигнаха.
• О’Нийл, какво стана? – попита баронът.
• Нямам представа, шефе. Изведнъж всичко угасна.
• Къде са останалите?
• Картър и Марчеле са ей там. Останалите са пръснати някъде из обекта.
• Трябва да достигнем командния център и да разберем какво става. Но мисля,че ще е по-добре ако вие останете тук. В малката стая има сандък със свещи. Вземете и съберете останалите на едно място.. Никой да не мърда никъде, докато не се върнем.
• Разбира се. Както наредите. – отвърна О’Нийл.

Нашите от се насочиха право по пътя към командния център. Но, точно на изхода от помещенията на живото-поддържащата система, се сблъскаха с първия голям проблем. Електронните врати бяха здраво залостени и поради липсата на пад на напрежение, демек течащ ток, във веригата, нямаше начин, това да се промени.

• Кофти. – характеризира Джиме.
• Да, кофти. – съгласи се Пайк.
• Да опитаме да разбием стъклата. – предложи баронът,който беше намерил чук, модел от този, дето го използват за забиване клиновете на релсите в зората на железопътното дело.
• Не виждам друга алтернатива. – съгласи се Пайк.
  Баронът замахна с всичка сила, удари, но нищо не се получи. Той опита отново и отново. На около десетия път, стъклото се пропука. А на единадесетия, се пръсна на малки парченца.
• Яка работа, мамицата му. – определи Джиме.

Продължиха по поредици от коридори. Навсякъде беше непрогледен мрак, с изключение на тук и там мънички мъждукащи светлинки от запалени свещички.

• Абе тук нямат ли фенерчета? – зачуди се Пайк.
  По пътя срещнаха множество разтревожени учени, механици, охрана и всякакъв друг вид персонал, които не знаеха какво да правят.
• Запазете спокойствие! Останете по местата си! Ще изпратим спасителни екипи, веднага, щом се доберем до командния център. – обясняваше баронът, на ляво и на дясно
  В следващия момент, все още вървяха, когато:
• Питам се как ще се доберем до командния център, сега като не работи транспортния модул. – постави проблем Пайк.
• По-добре се тревожи, как ще се доберем до там, като не работи асансьора. – отвърна баронът.

А в този момент се намираха точно в края на коридора, от където трябваше да се качат на него и да пътуват няколко нива нагоре.

• Няма ли стълби? – попита Джиме.
• Няма. – отвърна баронът.
• Ще измислим нещо. – рече Пайк и се замисли.
• Най-напред трябва да измислим, как да отворим вратата. – каза баронът.
• Да, е, то трябва да има някакъв чалъм. – рече Джиме – Все трябва да са предвидили нещо, за като заседне. Пайк се доближи до вратата и удари с юмрук една определена метална плочка. Въпросната се смачка и хлътна навътре. Той я извади и каза:
• Тук има аварийно табло.
• Много добре. Да видим какво може. – рече баронът и го разгледа.
• Сигурно е това. – предположи Пайк и дръпна една дръжка, приличаща малко или много на аварийната спирачка на влак.

Чу се звук от изпускане на голямо количество въздух под налягане. Джиме опита да разтвори вратите, но не се получи. Тогава Пайк завъртя още едно малко червено кранче. Дочуха се подобни звуци, този път с тенденциозното клонене към приплъзване на масивен железен елемент, по дебела и добре смазана ос. Джиме отново тръгна да прави опит, но Пайк го прекъсна, с думите:

• Чакай, мисля, че и това тук трябва да се завърти. – и завъртя още една малка дръжка.

Беше изпуснато огромно количество пара,след което се чу приглушен, но силен звук от прищракване на масивен метален елемент.

• Опитай сега.
  Джиме хвана вратите и ги избута с лекота, в противоположна посока.
• Супер, сега какво? – попита.
• Сега натам. – отвърна баронът, посочвайки решетката на покрива на кабината.

Отместиха въпросният обект, и баронът се покачи на покрива, заедно със свещта. Огледа.

• Идеално – има аварийна стълба. – съобщи.
• Да вървим тогава. – рече Пайк.

Захванаха да изкачват. Отне им повече време, от очакваното, поради липсата на достатъчно светлина (+ факта, че някой трябваше да държи свещта със зъби), но все пак стигнаха. Там, Пайк откри още едно аварийно табло, с помощта на което отвориха вратата. Преминаха през нея.

Вече се намираха на правилното ниво и сега оставаше само да прекосят около 10 километра на изток, за да стигнат до командния център.

• Сега вече да се притеснявам ли за това, как ще стигнем, без транспортния модул? – подметна Пайк.
• Какво ще правим, наистина? – зададе въпрос, Джиме.
• Като за начало, идеята ми е да се доберем до транспортния модул, пък там ще измислим нещо. Не може да няма нещо предвидено, за такива ситуации. – отвърна баронът.

Предприеха това действие. Отне им не повече от 20 минути да стигнат до станцията, като се има предвид, че по пътя се сблъскаха с няколко блокирани врати. Но сега, като са вече тук, и понеже никой не го направи до сега, май е редно да я споменем, някоя дума, за това, какво точно представлява този транспортен модул. Това е всъщност, не друго, а подземна мини железница с два коловоза, по която се движат мотриси подобни на трамвай, макар и по-бързи. И така, намирайки се вече тук, трябваше да помислят за откриването на начин, за придвижването си, до командния център. Не след дълго, баронът посочи:

• Вижте! Беше малка пластмасова кутийка на стената, с надпис: “В случай на проблем в захранването, счупете стъклото”. Така и направиха. Вътре имаше секретен ключ.
• Сигурно е за тази врата. – рече Пайк и посочи малко поръждясала двойна желязна врата. Опитаха и стана. Откриха, че зад нея имаше малко депо, с няколко ръчни релсови колички. Докато барона и Пайк пробваха едната, Джиме, прочете в инструкцията и съобщи:
• Да, от това, което пише тук, ясно следва, че е предвидено, в случай на авария с тока, да се активира аварийният акумулатор на мотрисите, който да ги прибира обратно в депото. След това, придвижването се извършва с тези, тук, колички. Взети са всички мерки за безопасност и в случай,че токът дойде, мотрисите няма да запалят, докато на линията все още има от тях.
• Много добре. А пише ли нещо за аварийна смазка? Малко са заяли. – попита баронът.
• Да, в онзи сандък – отвърна той и насочи свещта.

Извадиха една масльонка и смазаха обилно едната количка. Пайк обърна стрелката, след което потеглиха. Двама движеха съоръжението, посредством лостовата система, а един гледаше пътя за неравности (и държеше свещта). Така пътуваха, има, няма, 45 минути, докато стигнат нужната станция. От там следваха още коридори, като предишните, които изминаха за бързо и достигнаха целта – командният център.

Там откриха на средата разпъната широка палатка. От нея излезе Дороти, която ги бе чула да влизат. Още щом я видя, баронът попита:

• Дороти, какво става? Защо спря токът?
• Изглежда нещо е прекъснало захранването. Има две възможни обяснения, но и двете са крайно нелогични.
• Защо така? – попита Джиме.
• Едното е, че всички блокове на реактора,са се повредили едновременно, а другото, че главните електропроводни кабели са прекъснати, което е невъзможно. Няма как да се скъсат от самосебеси или да прегорят. Огромни са и са добре обезопасени.
• Изключително необичайно. – характеризира баронът.
• Да влезем в палатката и да обсъдим всичко. Червената шапчица и Гретел,пристигнаха съвсем преди малко, козлетата също са тук, а…
  В момента на изричането на тези думи, забелязаха, как източната врата се огъва навътре и се скъсва.
• По дяволите! Тази беше наистина заяла! – прокле Хензел и влезе, следван от Снейк.
• А, добре, и вие сте вече тук. Сега можем да обсъдим всичко, както си трябва. Хайде. – рече Дороти.
• За какво е палатката? – попита Хензел, по път.
• За да виждаме добре плановете и схемите. В голямото помещение, светлината от свещите се разсейва. – обясни Дороти. Влязоха да обсъждат.