Първият случай на Ерик фон Козлик – част I

 

Бъдни вечер е. На тази нощ, хиляди деца по света се радват. Радват се, защото по поверие, именно в нощта срещу Коледа, по къщите идва Дядо Коледа и оставя подаръци под елхата. Звучи прекрасно. Обаче се питам така ли е наистина. Лично на мене ми се вижда малко гнила тая работа. Да си го кажа направо, не мисля, че този така наречен Дядо Коледа изобщо съществува, но дори и да съществува, не му е чиста работата със сигурност. Мога да се обзаложа. За това и тази година смятам да разбера каква е работата.

 

За целта ще използвам помощта на брат си Марк. Заедно ще разберем има ли действително Дядо Коледа и кой е той. Сега в момента е към 11 : 30 вечерта и всички са на път да си лягат. Ние с брат ми смятаме да се престорим на заспали, но всъщност тайно да наблюдаваме терена. Аз лично съм поставил ламаринени кутии, на стратегически места из целия двор и редица от звънци около елхата. Всички те са свързани с почти незабележими нижки и няма начин човек да премине, без да ги събори. Сега само ще стоим и ще чакаме. Марк ще наблюдава елхата, понеже ако се остави вратата на стаята ни отворена, от неговото легло се вижда идеално. Аз съм до прозореца и ще гледам двора. Няма да ни се измъкне!

 

 

Наближава полунощ. Май трябва да дойде някъде по това време. Ние държим под око обстановката. Няма начин да ни изненада. Аз виждам перфектно всичките покриви и комини от моя прозорец. Нали според поверието спира с шейната си на покрива и от там влиза през комина. Ха да пробва да мине през нас. Без да го усетим, така де.

 

 

Все още няма и следa от него. Май закъснява малко с графика а?

 

 

Още го няма никакъв. Май, май ми се чини, че нашият въображаем приятел няма да се появи.

 

 

Няма го още, но ние до сутринта ще го чакаме. Може пък и да се опитва да ни надхитри. Ама не е познал. Сега така сме се прикрили, че и брадата да си оскубе, пак не може да разбере, че не спим.

 

 

Марк малко започва да се отчайва, ама няма да се отказваме. Щом сме почнали, до край ще го дочакаме.

 

 

Мамка му, малко бяхме позадямали. Обаче аз се събудих от шум, който дойде някъде из от зад имението. Отворих прозореца и видях една стара сивкава “Волга” да паркира в задната уличка. Дали ще ще да беше той – попитах се. Кой друг ще да е дошъл по това време, тук, на върха на скалата?

 

Опитах се да огледам по-хубаво, но не се виждаше. Беше спрял в нишата. Чух само, че някой слиза от колата. Веднага разбудих Марк. Докато двамата погледнем отново през прозореца, видяхме как някаква сянка се изкачва по стената на източното крило. На вярно не знаеше, че елхата се намира тук?

 

Веднага тръгнахме натам, да проверим той ли е. И го открихме в една от стаите. Беше се навел над една ракла. Наистина беше такъв, какъвто го описват. С червени дрехи, дебел, и голяма бяла брада. Щом запалихме лампата и попитахме “Кой си ти?”, той се обърна стреснато, огледа се на всички страни и спря малките си черни и неприветливи очички върху нас. Със заекване отговори: “Еми аз.. аз съм Дядо Мр..”.

 

“Ти си Дядо Коледа!” възкликна Марк, пред той да успее да довърши. “Да, точно така Дядо Коледа, да Дядо Коледа. Идвам на Коледа и нося подаръци на добрите деца.” Така продължи.

 

До него имаше оставен голям кафяв чувал с неясно съдържание. Попитахме го, елхата ли търси и той пак с такова заекване потвърди. Марк каза, че ще му я покажем и той взе чувала и тръгна след нас.

 

Е добре, оказа се, че го има. Обаче все още не ми изглежда чиста работата му. Като идеално извинение ми се струва това неговото, за да влиза по къщите на хората и да ги обира, без никой да може да го заподозре. Тези мои подозрения се подсилиха, когато, слизайки по стълбите, Марк случайно бутна една полицейска количка и сирената и се включи. Въпросният Дядо Коледа страшно се стъписа, започна да се оглежда на всички страни трескаво и заекна няколко пъти “ Ченгетата… ченгетата…” докато се осъзнае какво става. После смъмри някакво глуповато оправдание за реакцията си.

 

И, заведохме го ние до елхата. Той верно взе, че остави подаръци някакви, обаче все пак неадекватното му поведение ме кара да го подозирам. Освен това го забелязах, че с тези малки негови черни очички, много внимателно следи всичко, което се намира в къщата. Накрая започна да се навърта и около сейфа, обаче като видя, че и ние го следим внимателно, тръгна да си ходи, понеже закъснявал, уж.