Битката с тъмния принц
Страната на чудесата…
Хотел “Априлски”…
Салона за физически упражнения…
Хензел лежеше на лежанката и вдигаше щанга.
Влезе червената шапчица и каза:
– Дай да ти покажа как се прави.- взе щангата, сложи още по сто килограма и я вдигна.
– Какво мислиш за Мустафа? – попита Хензел.
– Хмм, готин пич. – каза Червената шапчица – Много и подхожда на Пепеляшка.
– Разбра ли, че е брат на Аладин? – попита Хензел
– Да, а също и че баща му, както и дядо му, както и пра дядо му, както и пра пра дядо му и всички изобщо в рода се казват Мустафа.
– Познавах баща му. – каза Хензел – С него се запознахме в дома на Абу-Сир.
Влиза Майк, сглабя щангата и започва да блъска.
Влиза, барона замислен.
– Какво става? – попита Хензел.
– Обмислям плана. – заяви той – какво ще правим ние докато Гретел залага бомбата под колата на кралицата и Червената шапчица и Пайк отстрелват принца?
В този момент връхлетя Храбрия шивач и закрещя нещо на немски.
– Was geht’s dir mein Freund? – запита барона.
– Mein Freundin, Aschenputtel … – започна шивачът.
– Говори на нашенски! – прекъсна го Хензел.
– Приятелката ми Пепеляшка беше отвлечена от принца на тъмнината, Черния рицар. Тъкмо щяхме да се женим. Проклетото к–-е я отвлече за себе си. Всичко започна, когато снощи тя отиде на бал, след като ни запозна с вас. Когато разбрала тъмните му намерения (на принца), се опитала да избяга, но нещастникът превърнал лимузината и в консерва риба. Трябва да я спасим!
– Кое, консервата ли? – поинтересува се барона.
– Не! Пепеляшка! – изкрещя обезумял шивачът, готов да разкъса с еди удар седем. Извади сабята и разсече вазата. ( за тези, които още не са разбрали, в тази страна не се използват огнестрелни оръжия. Също важен факт е, че вазата за която преди малко споменахме е старинна, китайска, от династията Мин. Направена е от 7 сантиметра дебел порцелан и струва 100 000 английски лири стерлинги. Шивачът я разсича на две равни части, с един удар, без да се строши на прах.)
– Трябва да съставим план. Предложи Хензел.
– Няма време за това, да тръгваме веднага, ще мислим по пътя! – каза шивачът.
Червената шапчица се плесна по челото.
– По дяволитe, мисията е днес! – след което се затича по коридора, да извика останалите.
Козлетата тъкмо бяха влезли в джакузито; само Макс си гладеше дрехите. Всички скочиха като опарени, облякоха се набързо, събраха си екипировката и се запътиха към рейса.
Баронът, Хензел и Мустафа се запътиха да вземат коне ( шивачът не разполага с кола) Когато пристигнаха в дома му, шивачът им предложи да си изберат коне. Баронът избра един строен, бял, добре изглеждащ кон.
– Този не е обязден. – предупреди Мустафа.
– Нищо! – възрази барон Мюнхаузен.
Хензел се метна на обикновен кафяв кон. Тогава Мустафа отвори голямата врата, която стоеше заключена.
– Какво е това? – попита Хензел.
– Това е моят кон, Боздуган. – каза шивачът и махна черното покривало с жълтите пламъци на него.
Под него се показа едър, черен мустанг с отегчена физиономия.
– Вдига от нула до шестдесет километра в час за десет минути. – похвали се Мустафа.
– Не е зле. – каза барона.
Тръгнаха. След десет минути се движеха вече с голяма скорост (над 60 км/ч). Баронът задминаваше всички.
– Какво правиш? – викна шивачът.
– Тъкмо свиквам с коня. Има потенциал. – отговори барона.
– Намали малко, да можем да те настигнем. – каза Хензел.
Изравниха се. След около половин час излязоха от града и запрепускаха през житата, към имението на злия принц. Шивачът яздеше своя черен мустанг най-отпред. Той сякаш се бе сраснал с коня. Напълно съсредоточен, Мустафа не обелваше нито дума. Изгаряше от нетърпение. Сърцето му биеше в такт с галопа на коня. Слънцето печеше яростно. Зад него (шивачът) барона и Хензел си говореха нещо. Конете им бяха запъхтяни.
След още половин час наближиха имението. Спряха на една висока скала, от която добре се виждаше имота.
– Ето плана. – каза Мустафа – Комплексът разполага със собствен храм. Онази голяма постройка там. Вероятно нещастникът я е отвел там.
– Пристига свещеникът. – отбеляза Хензел.
– Ще атакуваме фронтално. – продължи Мустафа.
– Не е ли малко рисковано? – попита Хензел.
– Не ставай глупав. – възрази барона – Ще се справим без проблем.
Тримата се впуснаха в атака. Шивачът нахълта в черквата с коня си. Баронът и Хензел скочиха през прозорците (за по-ефектно) и се включиха в мелето. Армията на принца, съставена главно от пики и тук-таме някоя спатия, скочи веднага на крака и извади оръжие. Тримата герои бяха дошли в момента, в който Тъмния принц щеше да се венчае за Пепеляшка. Без да губи време, Шивачът слезе от коня и се втурна към него.
Хензел и барона въртяха сабите и сечаха врага. Те се опитаха да последват шивача и принца, които пренесоха сражението си на моста между двете високи кули на черквата, но пътят към там се срути. Продължиха рамо до рамо сраженията долу.
На моста, принца и Мустафа водеха люта битка. И двамата бяха майстори на сабята. Дълго време никой не можеше да да натделее, въпреки че принца си служеше с какви ли не измами. Металните остриета на сабите се срещаха много пъти, издавайки силен шум. При един от ударите на двете саби се получи интерференчен максимум, толкова силен, че повали и двамата на земята. Двамата се изправиха и продължиха сражението си още десет минути, през които принцът успя да рани шивача в ръката.
Чу се топовен изстрел. Мостът се разтресе и шивачът премина в нападение. След няколко светкавични удара, той повали врага си на земята. (Между другото, може би беше редно да кажем няколко думи и за самия принц. Ами той е едър човек, облечен в черна броня и черен шлем, който напълно закрива лицето му. Загърнат е с черно наметало и притежава свръхестествени способности – зъл маг )
– Биеш се много добре шивачо – каза принца – Присъедини се към мен и заедно ще завладеем света!
– Никога! – изкрещя той и замахна със сабята.
Принцът се преметна, скочи от моста и изчезна в мъглата. Мустафа се огледа. Нямаше и следа от него. Изведнъж се чу гласът му:
– Предай се или ще умреш! Ела с мен и ще живееш! – след което го нападна в гръб.
– Нямаш избор! Забрави ли, че държа гаджето ти? – продължи той.
Мустафа много се ядоса. Започна да замахва със сабята си и с мълниеносен удар отсече ръката на принца. Това ни най-малко не го обезкуражи и той продължи боя. Чу се втори топовен изстрел, който повреди моста. Мустафа премина в нападение отново и надделя. Тъкмо беше вече сразил врага си и щеше да го довърши, когато той изведнъж изчезна.
Мустафа се огледа отново и като се убеди, че битката е свършила, слезе долу при другарите си. Баронът беше докопал топа и вече почти бе сринал имението.
– Къде е пепеляшка? – попита Мустафа.
Там е, при Хензел. – отвърна той, изстреля още няколко гюлета и имението рухна из основи.