Атентатът
В същото време…
Страната на чудесата…
Пред черквата…
Автобусът спря пред черквата. Свещеникът ги чакаше отпред.
– Какво стана ? Очаквах ви по-рано. – попита той.
– Технически проблеми. – отвърна Червената шапчица.
– Насам. – каза той.
Червената шапчица и Пайк тръгнаха след него. Останалите останаха долу.
– Това е мястото. – каза свещеникът.
– Чудесно, вижда се целия град. – каза Пайк.
Снейк и Джейк отидоха в задния двор да отворят канализационната шахта. Свещеникът им даде лост, кози крак. Двамата се спогледаха, взеха съоръжението и започнаха да къртят капака.
– Заял е повече от мозъка ти, братко. – пошегува се Джейк.
Майк донесе един голям чук и удари лоста. Капакът изхвръкна. Гретел се приготви. Облече акваланга, сложи бомбите в гумената чанта и се спусна в шахтата. Спусна се по течението, право към площада.
През това време Червената шапчица се мереше със снайпера, а Пайк гледаше с бинокъла.
– Събират се. – каза той.
След около половин час се появи един човек, среден на ръст.
– Този ли е? – попита тя.
– Не – отвърна Пайк – Този е прекалено висок.
Появи се кралицата. Червената шапчица се прицели в главата й и каза: – Как ми се иска да и пръсна мозъка.
– Не, това не е част от плана. – каза Пайк.
Гретел пристигна точно под огромната лимузина на кралицата. Отвори капака и се показа. Закрепи здраво бомбата и се изтегли. Обади се по радиото. ( трябва да поясним, че използват специална секретна честота, незасичваема!).
– Тук 40370, слуша. – чу се глас.
– 40732, готово, край. – каза Гретел.
Малкият принц пристигна.
– Ето го, ето го! – викна Пайк.
Червената шапчица се прицели в главата му, изчака момента и натисна спусъка. Куршумът излетя с огромна скорост и го прониза точно в челото. Времето сякаш спря. Тялото бавно се свлече и падна от трибуната.
– Колко тъжно. – каза Пайк. – не беше навършил осемнадесет. Не мислиш ли, че конфликтът можеше да се реши по мирен път?
Чу се силна експлозия. Точно когато кралицата се бе качила в колата и шофьорът завъртял ключа и… Бум! Няма кралица.
– Както казваше другарят Сталин – “Има човек, има проблем. Няма човек, няма проблем”. – отвърна Червената шапчица.
Двамата на бързо събраха нещата и се отправиха към автобуса. Качиха се и потеглиха към мястото, където трябваше да се срещнат с Хензел и барона. Движеха се по шосето, когато зад тях се появиха четирима, на коне. ( от ляво на дясно: Хензел, барона, Мустафа, Пепеляшка.
Гретел отвори врата на автобуса. Хензел се приближи и скочи право вътре. Баронът застана зад автобуса, хвърли се и се хвана за бронята. Влачи се няколко метра и се набра, хвана се за покрива и започна да се движи по страната на автобуса. (тази, от която не беше вратата) Мина отпред, повися малко за капака ( на няколко завоя ) и премина към предната врата. Качи се.
– И за какво направи всичко това? Можеше да се качиш през вратата, като мен. – попита Хензел.
– За по-ефектно. – отвърна барона, съвсем спокойно.
– Не се притеснявайте! – викна шивачът.
– Ние ще се погрижим за положението в страната.
На мотор, към тях се приближи Алиса.Познаха я лесно под каската. Тя им хвърли куфара, който бяха забравили и им махна за “чао”.
След убийството на кралицата и принца в страната настъпи хаос. Поради тази причина, Пепеляшка и Мустафа от месеци бяха агитирали хората на кралицата и бяха събрали сепаратистко движение от недоволни от управлението. Те завзеха властта и установиха двулична диктатура. (от две лица, не от двуличник !) Страната беше най-накрай свободна.