Финалната битка
Част V: Развръзката
Северното кралство…
Отново при баронът и Хензел…
За нашите момчета нямаше много шансове. Лошите бяха много повече, а патроните на привършване. От всякъде се сипеха още и още разбойници. Тъкмо когато нашите щяха да сдадат багажа, пристигнаха две черни, мафиотски коли.
От прозорците се показаха дулата на картечниците и направиха на кайма прииждащата вълна от врагове. От едната кола слезе Сони, огледа се и свали очилата си.
- Какво става ? Не сме ви платили за тази битка. – попита Хензел.
- Така е, но и те не си бяха платили дълга към Дон Марсиано.
Докато изричаше тези думи няколко куршума пронизаха тялото му. Той се строполи на земята.
- Сега вече е лично! – процеди през зъби Сони и се надигна от локвата кръв, в който лежеше.
Не беше ранен сериозно. Няколко куршума в корема и два, три в ръката. Придойдоха нови орди разбойници. Нашите, заедно с хората на Сони ги отблъснаха без проблем. Али Баба отново се измъкна. Мафиотите откараха ранения Сони, а нашите продължиха напред.
През т’ва време…
Битката между Кай и Червената шапчица…
Докато кръстосваха мечовете, Червената шапчица попита:
- Какво стана с Грета ? – Убих я. – отвърна спокойно Кай.
- И защо? – Беше слаба.
- Никаква човечност ли не ти е останала!?
- Не. – отвърна той, със същото ледено спокойствие.
- Пък и ти ли ще ме съдиш, като току що уби родителите си?
- Те бяха вече убити от шефката ти!
- Поправка, лично от мен. – каза той и мечът му мина на нанометри от корема и.
Очевидно тя много се ядоса и започна да нанася светкавични удари с меча, но без да може да му одраска космите. Той от своя страна, със мощен удар я изхвърли назад и я повали на земята.
Надвеси се над нея и каза:
- Някакви последни думи?
Точно преди да замахне, се появи Хензел седна голяма горелка и го стопи на мокра локва. Баронът изсипа отгоре му една торба желатин и той стана на хомогенно желе. След това го разбърка с цимент и накрая се получи изящна статуя.
През това време, Хензел вдигна пистолета и стреля в главата на Ледената кралица, която стоеше отстрани. Куршумът проби картона и плоската фигура се пльосна на земята. (това по което току що стреля Хензел, беше картонен макет на Ледената кралица)
- По дяволите, измъкнала се е! – прокле Хензел.
- Обадете се в базата, да локализират местоположението и! – нареди той.
Баронът се зае.
- Къде са козлетата? – попита Червената шапчица.
- Останаха на полето, Спайк е мъртъв. – отвърна Хензел.
- Какво!? Не може да бъде!? Спайк, мъртъв!? – сепна се тя.
- Да наистина е голяма трагедия. – обади се барона, свършил с обаждането.
От базата получиха информацията, че Ледената кралица се намира в двореца си.
- Изпратете въздушна атака! – нареди Червената шапчица.
След няколко минути, самолетите прелетяха над главите им. Дворецът се намираше на около километър от мястото, където се намираха те, сега. Видяха как самолетите минават над него, и от единия пада елипсовидната бомба, след което се вдига огромна, червена, огнена гъба. ( не става въпрос за атомната бомба, наречена “Шишко” и използвана във втората световна война, но приликата е очевидна)
- Не мога да повярвам, че всичко свърши. – изрече тези думи Червената шапчица.
- Да, всичко свърши. – повтори Хензел и тримата останаха да гледат вдигащите се пламъци, замислени.
