Приказката - Том 1

Глава 26

Приказката – Том 1

Финалната битка
Част V: Развръзката

Северното кралство…
Отново при баронът и Хензел…

За нашите момчета нямаше много шансове. Лошите бяха много повече, а патроните на привършване. От всякъде се сипеха още и още разбойници. Тъкмо когато нашите щяха да сдадат багажа, пристигнаха две черни, мафиотски коли.

От прозорците се показаха дулата на картечниците и направиха на кайма прииждащата вълна от врагове. От едната кола слезе Сони, огледа се и свали очилата си.

  • Какво става ? Не сме ви платили за тази битка. – попита Хензел.
  • Така е, но и те не си бяха платили дълга към Дон Марсиано.

Докато изричаше тези думи няколко куршума пронизаха тялото му. Той се строполи на земята.

  • Сега вече е лично! – процеди през зъби Сони и се надигна от локвата кръв, в който лежеше.

Не беше ранен сериозно. Няколко куршума в корема и два, три в ръката. Придойдоха нови орди разбойници. Нашите, заедно с хората на Сони ги отблъснаха без проблем. Али Баба отново се измъкна. Мафиотите откараха ранения Сони, а нашите продължиха напред.

През т’ва време…

Битката между Кай и Червената шапчица…

Докато кръстосваха мечовете, Червената шапчица попита:

  • Какво стана с Грета ? – Убих я. – отвърна спокойно Кай.
  • И защо? – Беше слаба.
  • Никаква човечност ли не ти е останала!?
  • Не. – отвърна той, със същото ледено спокойствие.
  • Пък и ти ли ще ме съдиш, като току що уби родителите си?
  • Те бяха вече убити от шефката ти!
  • Поправка, лично от мен. – каза той и мечът му мина на нанометри от корема и.

Очевидно тя много се ядоса и започна да нанася светкавични удари с меча, но без да може да му одраска космите. Той от своя страна, със мощен удар я изхвърли назад и я повали на земята.

Надвеси се над нея и каза:

  • Някакви последни думи?

Точно преди да замахне, се появи Хензел седна голяма горелка и го стопи на мокра локва. Баронът изсипа отгоре му една торба желатин и той стана на хомогенно желе. След това го разбърка с цимент и накрая се получи изящна статуя.

През това време, Хензел вдигна пистолета и стреля в главата на Ледената кралица, която стоеше отстрани. Куршумът проби картона и плоската фигура се пльосна на земята. (това по което току що стреля Хензел, беше картонен макет на Ледената кралица)

  • По дяволите, измъкнала се е! – прокле Хензел.
  • Обадете се в базата, да локализират местоположението и! – нареди той.

Баронът се зае.

  • Къде са козлетата? – попита Червената шапчица.
  • Останаха на полето, Спайк е мъртъв. – отвърна Хензел.
  • Какво!? Не може да бъде!? Спайк, мъртъв!? – сепна се тя.
  • Да наистина е голяма трагедия. – обади се барона, свършил с обаждането.

От базата получиха информацията, че Ледената кралица се намира в двореца си.

  • Изпратете въздушна атака! – нареди Червената шапчица.

След няколко минути, самолетите прелетяха над главите им. Дворецът се намираше на около километър от мястото, където се намираха те, сега. Видяха как самолетите минават над него, и от единия пада елипсовидната бомба, след което се вдига огромна, червена, огнена гъба. ( не става въпрос за атомната бомба, наречена “Шишко” и използвана във втората световна война, но приликата е очевидна)

  • Не мога да повярвам, че всичко свърши. – изрече тези думи Червената шапчица.
  • Да, всичко свърши. – повтори Хензел и тримата останаха да гледат вдигащите се пламъци, замислени.

Вашият коментар

Тази страница използва съхранява бисквитки във Вашия браузър. Те се използват за предоставяне на персонализиране и измерване активността на сайта в съгласие с европейските регулации за защита на личните данни (GDPR) Ако желаете да се откажете, ще запазим избора Ви в бисквитка, която ще се съхранява в браузъра в продължение на една година.

Accept or Deny