Нова надежда
Червената страна…
На следващия ден…
Всички вече си бяха дошли. Козлетата, Червената шапчица, Хензел, Гретел и баронът обсъждаха положението.
- Какво ще правим с тялото на покойния Спайк? – попита Крейк.
- Предлагам, да го балсамираме. – каза Джейк.
- Всъщност, знаете ли, мислех си… – започна баронът –…мислех си, дали Мерлин не може да направи нещо по-ефектно.
- Да бе, верно! – възкликна Майк. – Да вземем да го питаме.
Майк и Снейк веднага се отправиха.
- Здрасти Мерлин, как я караш човече? – запита Снейк, нахълтвайки в офиса му.
- Вие никога ли не чукате!? Един възрастен човек може да си има работа !
- Съжаляваме. – отвърна Майк. – Тук сме по един важен въпрос. Идваме да те питаме, как да погребем мъртвия Спайк.
- Какво!? Спайк е мъртъв? – възкликна Мерлин и седна на стола си, видимо натъжен.
- Не знаеше ли? – учуди се Снейк
- Не, всъщност не, но това не е важно сега.. От колко време е мъртъв?
- От няколко дни. – отвърна Майк.
- Добре, значи все още има надежда. Тук някъде имах написан начин, по който можем да му помогнем. Вървете сега, аз ще потърся решението. – и той започна да прелиства дебелите томове.
Майк и Снейк се върнаха при останалите, да им разказват.
След няколко дни….
Нито дума от Мерлин. Не го бяха виждали от тогава. Вече започваха да се притесняват. Накрая Майк реши да провери какво прави той. Почука на вратата и влезе. Мерлин беше заспал някъде към средата на една голяма книга. Майк го събуди:
- Намери ли решението?
- А, какво!? Какво трябваше да търся?! – сепна се той и затвори книгата. (инцидентно)
- Решението на проблема със Спайк. – припомни му Майк.
- А-а-а, това ли било, знаех се, че трябваше да търся нещо.
Той взе книгата и я отвори на точно определена страница.
- Доведи приятелите си. – каза
След малко се събраха в офиса му. Мерлин започна:
- Единственият начин да съживите Спайк е да намерите златните кози рога.
- Това е само легенда, като Светия Граал и Екскалибур. – възрази Гретел.
- Не! Златните кози рога на император Масахиро наистина съществуват. Император Масахиро управлявал преди 3000 години, в съседното измерение. Там има друг свят, подобен на нашия.
- Защо си толкова сигурен? – попита Пайк.
- Знам го от пра дядо си. Та както бях стигнал вече: Великият и могъщ император ги излял в пясъчни форми. Сега ще ви кажа, как се прави това…
- Не, не, не, карай по същество. – настоя Майк
- Добре де, та след това, жрецът му – Ку На Парк ги дарил с вълшебни свойства.
- Да, бе, верно!? – учуди се Джейк.
- Верно! Не ме прекъсвай! Е, е, е, начи, никога няма да се научите вие младите. По наше време…
- Престани да се отклоняваш от темата и разказвай историята! – настоя баронът.
- Ми то това е историята. Императорът е погребан в тайна гробница някъде във въпросното измерение.
- Как изобщо се стига до там? – попита Хензел.
- През една тайна врата, който се намира някъде из планините. Високите планини.
- А, тази врата значи, дето я пазеше змеят.
- Същата врата. Добра работа върши този змей. Ако не пазеше вратата, кой знае какво можеше да се случи. Какъв смелчага само, дори и сега стои на пост.
- Е…, а…, да…, змеят…, да… много смел…, да. – заекна Крейк.
- Добре тогава, да вървим. – каза Майк.
- И не забравяйте, търсете планината на недоумрелите. – добави Мерлин докато всички излизаха.