Глава 33

Том 2: Златните Кози РогаПриказката – Том 2

Походът „Мардук“ Част I:
Блатото

Новия свят…
Страноприемницата…

Рано сутринта първата група излезе от страноприемницата. В нея влизаха Крейк, Джейк, Макс, Дороти и Тото. Озоваха се на много оживена улица, на всякъде щъкаха най-различни същества. Печеше слънце.

  • Напомня ми на Мос Айсли. – заяви Крейк.
  • Има прилика, само дето не е пустиня, а по-скоро субтропическа, до екваториална гора. – потвърди Джейк.
  • Да вървим. – подкани Дороти и групата тръгна.

На едно място, по-точно сергия, Крейк спря.

  • Вижте! Имат наръчника на Индиана Джоунс. И е на нашия език! Може би трябва да си го купим. – каза той.

В същото време се появи продавачът. Спазариха се. (посредством многозначителни погледи, мъцане и енергично жестикулиране)

След изпълнението на тази изключително важна покупка, нашите излязоха от селото.

  • Сега какво? – попита Джейк.
  • Помниш какво каза продавецът на карти. Трябва да намерим трите ключа към гробницата. На нас се пада честта да открием статуетката на вавилонския бог, Мардук, която е скрита някъде из блатата. – каза Дороти.
  • Чудесно, и къде по-точно е това? – попита Макс.
  • Натам. – посочи Крейк – Според наръчника, всички блата в тайнствени, чужди измерения, са на северозапад.
  • Сигурен ли си? – попита недоверчиво Джейк.
  • Разбира се, така пише тук.

Тъй като това беше единствената им следа, освен огромната табела с надпис “Към блатото – натам”, намираща се точно до тях, решиха да тръгнат в тази посока. Джейк и Макс сечаха гъстата растителност, Крейк вървеше зачетен в наръчника, а Дороти хвърляше пръчка на Тото.

  • “Когато вървите през непозната джунгла, никога не се отклонявайте от пътеката., защото не се знае, какви смъртоносни капани може да има”. – прочете Крейк.

В този момент, едно въже се уви около врата на Тото и го провеси на около два метра височина Точно преди гръклянът му да се счупи, една кама излетя от храстите, преряза въжето и се заби в съседното дърво.

Всички се събраха да видят дали Тото е добре, само Макс спря до камата.

  • Не мислите ли, че е малко странно да излитат ножове от храстите? – попита той.
  • Тук сигурно е нормално. – отвърна Джейк

Останалите не обърнаха внимание. После продължиха. Стигнаха до блатото без повече затруднения, за два дни.

  • Мислите ли, че е дълбоко? – попита Макс.

Дороти потопи пръчка в тинята.

  • Не, до глезените е.

Те тръгнаха през тинята. Вървяха повече от десет минути, Крейк не спираше да чете:

  • Там, където тинята е по кафява, значи е много дълбоко.

В този момент Джейк стъпи върху едно от тези места и потъна изцяло. Едвам го извадиха.

Водата започваше да става все по-дълбока и по-дълбока.

  • Когато водата достигне до кръста, не е изключено да има крокодили. – прочете Крейк.

В момента, в който той изрече тези думи, нещо завлече Джейк под водата. Нямаше го няколко минути, не го намериха. Изведнъж той изскочи и каза:

  • Шегувам се.
  • Ще те убия! – закани се Дороти.

Продължиха още малко и водата им стигна до шията.

  • Да имахме сега гумена лодка. – каза Дороти.
  • Разбира се, гумената лодка! – възкликна Макс – Съвсем забравихме за нея.

Той веднага извади от чантата си, цилиндъра и дръпна кордата. Лодката се наду за секунди. Дороти се плесна по челото.

  • Добре, а с какво ще гребем? – попита Джейк.
  • Онзи бамбук изглежда подходящ. – каза Макс.

Дороти спря Крейк, който бавно се отдалечаваше, зачетен в наръчника. След като вече всички бяха в лодката, тръгнаха. Джейк и Макс се заеха с придвижването на съда, с две дълги бамбукови пръчки.

Плаваха така до края на деня. Нощуваха в лодката. На сутринта продължиха. Островчето, на което се намираше входът на пещерата не се виждаше.

  • По дяволите, колко е голямо това проклето блато!? – изруга Джейк.

Лодката се движеше бавно по повърхността на водата, слънцето печеше отгоре, а нашите умираха от скука. Изведнъж, като от нищото, от гората излетя огромно ято, свирепи гарги и атакува лодката или по-точно това, което беше вътре. Докато Джейк и Макс замахваха с прътите, Крейк прочете в наръчника, извади револвера и гръмна. Ятото се разпръсна като зайци пред мерника на барона.

  • Тоя наръчник май върши работа. – заяви Джейк.

Продължиха скучното си пътуване, още час и половина, докато не се случи нещо странно. Въпреки че брега не се виждаше никъде, колът на Макс опря на плитко. Този на Джейк потъваше нормално.

  • Натисни по-силно. – подкани Дороти – Сигурно си го оплел в някое водорасло.

Макс натисна със всичка сила и кола потъна малко. Водата почервеня (колът на Макс беше остър). Само след секунда, огромно морско чудовище изскочи от водата, прелетя над лодката и изчезна в дълбините.

  • Брей, някой е забравил да нарисува чудовището на картата. – каза Джейк.

До края на деня, всички, включително Крейк, останаха на щрек, да не бе чудовището да се появи отново.

Ден 3

Вече три дни плаваха из блатото, без нито следа от какъвто и да било бряг. Беше още рано, само Крейк бе буден. Той седеше на носа на лодката и с една остра пръчка, която беше намерил, ръчкаше водата с надеждата да набучи някаква риба или нещо подобно. Изведнъж зад лодката, на хоризонта се появи нещо, което бързо се приближаваше. Приличаше на боен катер.

  • Какво по-дяволите е това!? – изруга Крейк и събуди останалите.

Дороти извади бинокъла и погледна.

  • Мамка му, това е нацистки катер. – каза тя.
  • Проклети шваби, бъркат се навсякъде. – добави Макс.

Джейк, който още си доспиваше, стана, погледна и каза:

  • А, какво правят тези шваби зад нас?
  • Преследват ни. – отвърна Крейк.
  • Че защо?
  • Тук пише, че нацистите и приключенците са смъртни врагове. – каза Крейк.

Корабът ги застигна. Един нацист викна през мегафона:

  • Отбийте в страни!
  • К’ъв си ти, че ще ни нареждаш? – изкряска се Крейк.
  • Аз съм Вилхелм фон Рехтсхенд, дясната ръка на хер Ерих фон Хинрихтунд, управляващ тайната, макар вече не чак толкова тайна полиция – Гестапо! – отвърна той.
  • Фон Хинрихтунг!? Не съм и чувал за него. – каза Крейк.
  • Ще чуеш, мръсна свиня! Спрете в името на Фюрера! – викна разгневено фон Рехтсхенд.
  • Der Führer ist Maulesel!1– каза Крейк, камшикът му изплющя, уви се около врата на фон Рехтсхенд и го дръпна във водата. (естествено наръчника съдържа и кратък нацистки разговорник)
  • Achtung! Alarm! Alarm!2 – развика се един от нацистите на кораба.

От трюма излязоха още четирима въоръжени нацисти (защото бяха общо шест с фон Рехтсхенд). През това време, (докато онези излизаха) нашите се бяха прехвърлили на катера с камшиците си. С няколко бързи движения, Крейк изби оръжията от ръцете им, след което им налетяха на бой.

Петимата нацисти не бяха проблем за нашите добре обучени каратисти. Без особени проблеми ги изхвърлиха във водата. Макс им хвърли спасителните пояси, след което нашите отпрашиха с катера.

Фон Рехтсхенд и хората му се насочиха към лодката. Тъкмо когато и последният нацист доплува до нея, огромни челюсти го отхапаха (целия) и потънаха в дълбините.

  • Deine Haut! Stumpf Abenteuerer!3 Ich hasse Abenteuerer!4 – викна фон Рехтсхенд.

Ден 4

Джейк се събуди рано сутринта и погледна през прозореца. Никъде не се виждаше капка земя. Той си легна отново. Не минаха и десет минути и корабът се удари в нещо. Всички излязоха на палубата, да проверят какво се бе случило, но за това в следващата глава.

  1. Der Führer ist Maulesel – Фюрера е муле!
  2. Achtung! Alarm! Alarm! – Внимание! Тревога! Тревога!
  3. Deine Haut! Stumpf Abenteuerer! – Вашта кожа! Tъпи приключенци!
  4. Ich hasse Abenteuerer – Мразя приключенци!

Вашият коментар

Тази страница използва съхранява бисквитки във Вашия браузър. Те се използват за предоставяне на персонализиране и измерване активността на сайта в съгласие с европейските регулации за защита на личните данни (GDPR) Ако желаете да се откажете, ще запазим избора Ви в бисквитка, която ще се съхранява в браузъра в продължение на една година.

Accept or Deny