Глава 70

Краят не е свършил

Град Волфберг…

По това време, по което ви говорим, нашите се бяха пръснали из града, да оказват помощ на ранените. От което следва, че върху града все пак са паднали някои отломки, които обаче не са причинили кой знае колко мащабни щети. Съобразете това на фона на общата катастрофа и ще получите около 500 убити и 700 – 800 ранени или безследно изчезнали.

И така, значи, нашите се бяха разпръснали да помагат в различни точки на града. В един определен момент телефонът звънна. (ако вече сте си задали въпроса, то “да, само един е”)

• Да. Барон Мюнхаузен на телефона.
• Здрасти, бароне, Дороти се обажда.
• Здравей Дороти.
• Какво правите? Как сте?
• Ами в момента вадим затрупаните изпод един разрушен музей.
• Всички добре ли са?
• Да. Сравнително малко отломки се изсипаха тук. Как е положението при вас?
• Можеше и да е по-добре. На територията на Оз паднаха няколко по-големи парчета и значителен брой по-малки. Инфраструктурата е прекъсната, икономиката в колапс, загинаха милиони. Но проблемът, за който се обаждам е дори по-голям. Парчето от астероида, което удари Луната, помете базата. Почти нищо не остана от нея. Имаме нужда от помощта ви, за реконструкцията. Можете ли да дойдете?
• Ами да, ще видим какво можем да направим. Обаче трябва да се съберем и да обсъдим заедно. Сега не сме на едно място. Ще обсъдим довечера и утре ще ти звъннем. Нали не е чак толкова спешно?
• Абе може да почака ден два, но не повече. Предвидено е, ако се съгласите разбира се, да излетим до два дни.
• Ами добре, значи утре сутринта ще ти звъннем.
• Да. До утре тогава.

След този разговор и след като приключиха с ранените, нашите действително се събраха и обсъдиха. Прецениха, че на Луната ще са по-полезни, тъй като на ранените тук на Земята би могъл да помага принципно всеки. След като се разбраха, си легнаха, понеже вече беше станало доволно късно. На сутринта, Джейк се събуди пръв и отиде да си мие зъбите. Точно когато приключи, в банята влезе Снейк, без изобщо да го забележи, отвори шкафчето, взе си четката и започна да извършва същата дейност, която брат му току що бе приключил. Джейк го поогледа леко учуден, махна с ръка пред лицето му и установи, че едното му око спи, а само механичното е включено. Това го изненада, макар и бързо да съобрази, че явно окото е програмирано да изпраща сигнали с необходимата информация, до мозъка, така че да бъдат извършени определени действия, докато Снейк още спи.

• Готин трик. – помисли си накрая Джейк и излезе.

След съвсем не много, се събуди и Червената шапчица, а след още по-съвсем не много време, се събуди Хензел, следван от Пайк, Крейк и Джиме. На четвъртия преход се събудиха и останалите. Когато вече всички бяха будни, се събраха в кухнята.

• Някой иска ли кафе? – предложи Фелипе.
• Не. Стига с това кафе. По-добре дай мляко с какао и бананов сладолед. – възрази Спайк. Някак си, всички бяха на това мнение. Заедно с млякото си взеха и бисквити и се получи сполучлива закуска. След нея, баронът се обади на Дороти, да съобщи, че тръгват още след веднага.
• Е добре, да стягаме багажа. – рече Макс.

Козлетата се отправиха към стаите, за да приготвят всичко необходимо. Останалите се повъртяха известно време, поприказваха и нещо друго, след което събраха на бързо няколко неща, натовариха ги на джипа, с което бяха готови. Към половин час по-късно се върнаха козлетата с големи раници. (все пак не чак толкова много багаж, с колкото дойдоха)

• Дали рейса ще благоволи да запали? – попита Пайк
• Знам ли? Нали Макс му хвърли един поглед, може да го е посъвзел. – рече Спайк.
• Е, сега ще видим. – заяви Майк и влезе вътре.
  Завъртя ключа. Рейса попридъвка малко, “закашля се” и не запали.
• Мамка ти! – ядоса се Майк, завъртя отново ключа и натисна педала до край. Двигателят изрева като мечка, проглуши квартала и заработи равномерно.
• Уау, не е зле. – определи Пайк.
• Да, но как? – не проумяваше Майк.
• Ами да, то в суматохата не остана време да ви споменем за това. – рече Фелипе – С Макс закарахме рейса при Алфредо, който има едно сервизче на края на града. Та той му сложи двигател от камион “Мечка – 7” понеже беше най-съвместим.
• Супер! – възкликна Джейк.
• Не зле. Никак дори. – изрази мнение Пайк.
• Да го пробваме, хайде, да видим как вози. – каза Крейк.
  Качиха се, само Майк слезе и се обърна към Фелипе:
• Братовчеде, оставяме имението отново в твоите ръце.
• Ще се върнете, нали? – попита Фелипе.
• Непременно. – отвърна Майк. Стиснаха си ръцете, след което Майк се качи.
• На добър път! – пожела Фелипе.

Останалите махнаха от прозорците, за “Довиждане”. Подкараха рейса и го изкараха отпред, където останалите герои чакаха при джипа. (който беше прикаран там, докато траяха предните събития)

• Готови ли сме вече? – попита Хензел.

Майк направи одобрителен знак. Червената шапчица, барона Гретел, Джиме и Хензел се сбогуваха също с Фелипе, след което се качиха в джипа и потеглиха, следвани от рейса.

И те пътуваха. След първите три часа спряха, за да отиде Снейк до тоалетната. Продължиха. Изминаха още три часа, към края, на които, автобусът друсна и събори таблата, която играеха Пайк и Макс.

• По дяволите, тъкмо водех! – прокле Пайк.

На предната седалка, при Крейк, Снейк и Джейк с картите всичко беше спокойно. На баш предната седалка, Майк, който караше, се обърна към Спайк:

• Пусни радиото.
  Той завъртя копчето и попадна на нашумелия напоследък хит на някой си неизвестен певчески хор – “Отиде си”.
• Тази песен трябваше да пуснем на погребението на джуджетата. – рече Спайк.
• Щяхме, ако беше измислена по онова време.- отвърна Майк – Обаче си прав, много е подходяща.

Отпред в джипа:

• Колко още остава? – попита Джиме.
• При тази скорост, около ден и половина. – отвърна Хензел.
• Май не ти понася много пътуването? – рече баронът.
• Досадно е. Освен това е горящо. Някой няма ли да отвори прозореца?
  Червената шапчица стори това.
• Сега като слезем от планината, ще свършат тези постоянни завои и ще стане по-добре. – каза баронът.
• С какво? Тук поне се откриват живописни пропасти и спиращи дъха клисури. Като стигнем равнината, не ми се мисли.
• Така погледнато, прав си. – одобри Гретел.
• Все ще преживеем някак си. – заключи накрая Джиме.

Пътуваха още сума време. Накрая се наложи да спрат в един мотел, понеже вече беше станало доволно късно.

• Е, тук ще трябва да е. – каза баронът.
• Ама че дупка. – определи Крейк.

Нямаше никой на различно мнение, но това беше единствената възможност. Останаха да прекарат нощта тук.