13 Април, Четвъртък
Е снощи не беше една от онези перфектни нощи в които всичко върви идеално ама все пак се оправихме. Не искахме да създаваме подозрение, за това не можехме просто да хапем хората по улиците. За това намерихме едни юноши в горичката в покрайнините на Волфберг. Трябваше да свършат работа и те. Обаче единия се оказа толкова надрусан, че Карла за малко да се отрови. Поне няма да се тревожим, че някой от тях ще си спомня нещо на сутринта.
Абе сега силите са възвърнати и трябва да се мисли, какво ще се прави. При всички случаи трябва да преместим щаба в нова пещера, но пак тук. За сега. Поне докато успеем да съживим някои от най-важните членки на организацията. После духваме на някъде. Обаче трябва да се види какво е положението с омразните фон Козлик-ци, че ако пак тръгнат срещу нас, няма да е розово положението. Ама никак, сега както сме и слаби още.
14 Април, Петък
Еее добре, поне доби новини! Изглежда, че от фамилията фон Козлик, са останали само двама наследници, от които единият е изчезнал някъде, а другият, макар че е тук не изглежда много проблемен.
Това е добре, сега само ни трябва ново седалище, малко възвръщане на сили, както и солиден заряд на камъка.
~ ~ ~
28 Май, Събота
Намерихме го! Оказа се, че точно под гробището има система от подземни пещери, идеална за целите ни. Тарикатско, а? Хем близо до бизнеса, хем с атмосфера. И точно под еврейската част. (че в другата, с толкова много кръстове няак си се чувстваме некомфортно)
Ще вземем да го оборудваме, че да е съвсем по мярка. Даже и избата ще шитнем вътре, дълбочината е таман подходяща, за да се запази стоката.
~ ~ ~
2 Май, Четвъртък
Обзавеждането на пещерата върви добре. Мария вече два дни дяла саркофази, (оказа се, че дядо и бил каменоделец, та и преподал занаята) в които ще поставим мощите на мъртвите си сестри, до времето на възкресението.
Ние пък със Карла събираме реликвите от около сцената на последната битка. Каквото намерим – парче от ръка, крак или глава – всичко става. Повечето са пооглозгани от дивите животни и посъсухрени от времето Верно – как ще ги разпознаем след това си остава въпрос, ама всичко по реда си.
~ ~ ~
19 Юли, Сряда
Днес се запознахме с една интересна личност – Волфганг фон Колл – виден големец, представител на фирма за производство на грозде, от Царство Господарство. Освен това, обаче той е и – върколак. Т’ва е едно странно свръхестествено същество, което е нещо между човек и вълк. Много прилича на нас по принцип на действие.
Та както и да е, той ни предлага съдействие, от което и двете страни имат голяма нужда. (как ни е надушил кои сме, като се замисля, не знам) Той предлага партньорство. И в бизнеса и в другото. Демек, да открием клон на винарската си фирма във Волфберг и да построим фабрика. В която фабрика, наред с виното, ще бутилираме и кръвта за нас, а пък остатъците от месото и карантията ще разфасоваме за него. Може даже и консерви да направим. Той от своя страна, ще снабдява фирмата с грозде, за да може действително да произвеждаме и хубаво вино, та никой да не ни заподозира. Това ми се струва като не лошо предложение, така че смятам да приемем.
Е, вярно, че той може да е арогантен, несговорчив и самонадеян, ама все пак това ще е съюз, който ще донесе полза и за двете страни,
20 Юли, Четвъртък
Днес си стиснахме ръцете. Споразумението е сключено, сега започваме изпълнението на плана. Добре, че имаме малко скатани активи по другите щабове, които да се надяваме, не са разкрити. Сега само трябва да ги вземем, да купим сграда за фабриката, машини и готово. Е тука има в едното кварталче, една много подходяща сграда, хем не е много далече от центъра, хем е близо и до края на града. Дано само някой да не я купи преди да сме взели парите.
~ ~ ~
24 Юли, Понеделник
Добре, Сградата е наша. Сега трябва да се поръчат машините и работата ще потръгне. Въпросния фон Колл, междувременно се върна в Царство Господарство, да подготви тазгодишната реколта грозде, за да е готова за транспортиране. Когато фабриката е завършена. А пък аз си мисля сега, седя си тук и се чудя, какво да се прави. С плана добре, правим фирмата, зареждаме складовете с прясна кръв, за да има за всеки, когато се събуди, събираме енергия в камъка, съживяваме сестрите си, но после какво? Можем ли да останем тук? Или трябва да се махнем на някъде? И на къде? Той фон Колл, според своя план, трябва да набави храна и да забегне от Царство Господарство, заедно със семейството си, понеже казва, че става твърде напечено там, за него. Ама на къде ще отиде не казва. А ние на къде да тръгнем? Към ледената пустош на Северното кралство? Не, там е твърде студено. (не, че нещо го усещаме де, ама ще ми се напукат устните, а на Мария и излиза херпес) Пък и твърде много партизани. Може би някъде на другия край на скалистите планини? Тук е удобен терен, защо не. Макар, че колкото по-далеч от омразните фон Козлик-ци толкова по-добре. Некъде по циклопските плантации на Царство Господарство, май не е много добре също. До сега май никой не е опитвал как са на вкус тамошните великани, ама нещо не ми изглеждат апетитни. Ох, знам ли, все ще се измисли нещо.
Е, да му се не види, все се изканвам да запиша малко подробности, до колкото си спомням от битката с Виктор, ама и сега нещо ме мързи, та няма да е.
~ ~ ~