26 Юли, Сряда
Днеска видях митинг на феминистка организация и се запитах. Понеже си спомних, че проклетият кретен Виктор, ни обиждаше на “Гадни феминистки”, та се зачудих, ние верно ли сме феминистки. Верно, че то нашето си е женска организация, обаче по какво приличаме ние на оная сбирщина преекзалтирани, крещящи моми, борещи се за неща, които утре ще получат и ще искат пак да се върнат по старо му? А пък и аз като съм я създавала организацията, не съм имала някакви неразбирателства с мъжете. Не смятам, че ние сме с нещо повече от тях или те от нас, просто исках и все още искам женска организация, понеже не може да се съжителства с друг мъж, освен Ерик, пък трудно се поддържат вечни съжителства само на приятелска основа с тях и за това. Понеже лесно се влюбват, един вид. Ама то не е същото, като при тех. Или е? Ама не е, бе. А и плюс това, така или иначе, са еднакво вкусни и двата вида, все е тая.
Тези размишления обаче ми напомниха да се замисля, за “Рибената глава” и Жико “Скумрията” Ех, какво ли е станало с тези двамата? Като си помисля, бяхме почти неразделни в онези времена. Мамка му, само това ми липсваше. Като че не ми стига едната непрестанна мисъл по Ерик, ами сега и носталгични спомени за тогавашните времена. Да му се не знае и работата…
~ ~ ~
3 Август, Четвъртък
Мамицата им на тея от пожарната бе! Kакво още искат! Аман от тех и от това ХЕИ. “Сградата не била прожарообезопасена”, “Нямало по два пожарогасителя на всяка зала”, “Само по един, не бил достатъчен”, “Нямало противопожарна стълба” Ааа ма ше им се не знае! И какво си им е на проклетите тоалетни? Съвсем наред са си! Едно време, ако хлебарката беше по-малка от куче, се пишеше в нормата! Не те закачаха. Какви са сега тия разпоредби и нормативи! Егати институциите! Да не тръгнеш фабрика да откриваш! Тя Карла ходи по цял ден да се разправя с тех (че повече дипломатическо търпение има) и пак не са доволни мамка им!
~ ~ ~
12 Август, Събота
Лоша трагедия се е разиграла мамка му. Пак са се намесили прокълнатите фон Козлик-ци. Изглежда, че чак от Царство Господарство са го извикали за да разреши случая, въпросния Ерик. (мамка му, па и носи името на моя любим бе!) А случаят е бил именно, да убие върколака. Некъв грозник там владетел на неква првинцийка, го извикал, заради изчезващите хора и понеже се бил притеснил за семейството си. И този Ерик, се оказал хитър като пра- какъвто там му се пада и оня, та успял да ги надуши и да очисти родителите на фон Колл. Това, самия той се обади от там, да каже, както и да заръча да се ускори продукцията. Таман си пристигнал от път, и заварил трагедията вече станала.
Но поне иама и добра новина. Той успял да го издебне някак в гръб и сега гадният Ерик фон Козлик е мъртъв! Ха, така му се пада! Да не може да излезе сега и на нашия път. И да чукнем на дърво, май няма повече от тех. Сега остава напред и само напред да се върви, без да се притесняваме от гадните изедници.
~ ~ ~
23 Септември, Петък
Еее, най-накрая идва времето за откриването на прословутата фабрика! Поне официално да ни е работата вече. Да им се не знае начи, тайните механизми по избата дето са толкова сложна техника, се строят по-бързо от колкото едната стандартна фабрика. И т’ва заради тия държавни неуредици. Ама пък, и те са си прави от една страна. Трябва да гледат да си защитават както могат хората, като мрат толкова лесно.
Абе както и да е, важното е, че утре е откриването. Приемът е подготвен, поканите са разпратени, всичко на всичко остават броени часове. Добре, че имаме в запас от доброто вино, че да можем да се представим реалистично все едно сме функционирали пълноценно верно през последните поне 180 години. Поне да си унищожен в продължение на десетки години си има своя принос за качеството на стоката.
Сега и малко бизнес ще завъртим и резервите ще попълним, та да можем да си вдигнем сестрите. И никакви фон Козлик-ци няма да ни спрат този път!
Ама има и нещо друго. Усещам нещо. Нечие присъствие. Много странно нещо. Сякаш има още някой освен Карла и Мария. Някъде тук. Наблизо. Но къде и защо? Възможно ли е, да има някой друг освен нас, който да е възстановен? Със сигурност не може да е останал след нас, тъй като ние бяхме първоизточничките на всички останали членки. Аз най-вече де, но въпросът е, че след като нас трите ни унищожиха, всички останали измряха на часа.
И все пак, дали пък някоя от сестрите не е оцеляла, или да се е възстановила някак си? Обаче сякаш това, което усещам е нещо ново. Ако е била наша членка щях да я усещам коя е, каква е, къде е евентуално. Но не, сигналът сякаш е нашият и в същото време е нов. Как ли е възможно това? Дали наистина има, някъде там, такова същество. Карла и Мария също го усещат, ама по-слабо. Трябва да се проучи и това какво е. Макар, че ще стане трудно. Нещо навигационните и предусещащите способности ми се губят от както се възстановихме. Загубила съм и способността да прониквам в мислите на хората. Явно белег от унищожението.
24 Септември, Събота
Ега си гадното положение! Не един, не трима, ами цели седем се изсипаха! Проклети фон Козлик-ци, де. Понеже нали на приема бяха поканени представители от всички видни фамилии в града и съответно от тяхната. Надявахме се, че никой няма да дойде, понеже уж нямаха повече наследници, обаче се оказа, че не е така. Мамка му! И то пък цели седем! И т’ва ако е живот? А и както можеше да се очаква, не се справихме с отстраняването им от раз. Или по-точно, Мария не се справи, защото нея пратихме да се погрижи. Обаче не можа.
Трябваше просто да мине по улицата на мотор, да ги разстреля на един път (понеже те бяха тръгнали да ходят пеш) и готово. Ама не, не стига, че не успя да ги гръмне, но и разби мотор за ебати цифрата!
Абе така или иначе не ни заподозряха май, най-добре ще е, просто да не им се мяркаме на пътя и така. До няколко дни правим ритуала, възстановяваме най-видните си членки и се омитаме, преди да са ни усетили.
Макар, че от друга страна, те доста оживено се интересуваха от ставащите изчезвания. Ама то пък, кой ли не се интересува от тях? Абе още малко остана. Ако си прикриваме добре следите, няма как да ни заподозрат. Пък и те, де да ги знам, едни такива млади…, не изглеждат много опасни. Даже, ако се абстрахираме от това, че са фон Козлик-ци изглеждат готини пичове, ама можеш ли да знаеш? А и са седем най-вече. Не ми харесва тази бройка.
Абе ще се справим. Най-малкото, те нямат ножа, вече. Пък и да го проимат, никой от тях няма биополето на Виктор, което единствено може да прикрие аурата, излъчвана от острието. Така, че ще можем да ги засечем от далече. А в противен случай, са безполезни.
По втория проблем, също нямаме напредък. В малкото време, което имахме свободно, се опитахме да локализираме източника на въпросното усещане, но без особен успех. Тук някъде е, в този град, но къде? Претърсихме всички ключови места, на които преди се помещаваше организацията ни, обаче нищо. И все едно си седи, ни се увеличава, ни се намалява, да знаем поне приближаваме ли, отдалечаваме ли се. Ама има нещо, сигурна съм в това, само трябва да го намериме. А как вече, т’ва е сложният въпрос.