25 Септември, Неделя
Намерихме го! Там, срито в гората, около бившата щабквартира имаше малко момиченце. Изключително странно. Тя е една от нас, в това няма съмнение. Но как е възможно? От къде се взела? Никога не сме имали малко момиченце в организацията си. Всички членки, които са били, са лично създадени от нас трите и няма как да е имало такава, която да не е и да не сме знаели за съществуването й. Ама все пак, ето го това момиченце сега. Що за същество е то? Всъщност, тя е като нас, носи нашата кръв. Но как е създадена? Дали е възможно, да е по нормален репродуктивен път? Но не, дори и да е възможно да стане така, тя щеше да е на половина човек тогава, може би. А тя е досущ една кръв като нас. Необяснимо как. А и друго има, което изключва варианта за възпроизводството. Все пак, преди колко години е било това. Тя щеше да е вече съвсем порастнала.
Абе не знам, важното е, че сега си имаме още една такава, съвсем като нас. И то толкова млада. Ще можем да си я възпитаме както трябва и ще стане супер. Малко като дъщеря ще ни е. Доста неочаквано, но пък в същото време, готино.
Поне добре, че за сега не се забелязва някаква особена активност у фон Козлик-ците. Дано да е така и за напред. И дано най-вече не знаят какво е станало с въпросния Ерик, какъвто там им се пада. Но дали? И най-лошото е, че подозират нещо. Дали наистина? Така де, може би просто са чули от местните, слухове за върколак, обаче това не е много необичайно по тези места. Какво ли не се говори. Богат фолклор имат хората, тук. Ама като се замисля, не е и като да няма защо. И все пак.
Но те няма как да ни разкрият. Всичко сме предвидили добре. Остават само още три дни и ще вдигнем сестрите си, след което няма да могат да ни се опрат по никой начин. Не, защото ние въпреки, че бидехме унищожени, все пак сме имали достатъчно много време, за да премислим грешките си, които доведоха до това разрушение и то от един глупав, стар козел и няколко идиота. Няма да им се дадем този път! Нищо, че са седем.
А днеска и още моля ти се, се случи. И бизнеса потръгна май. Получихме обаждане от много влиятелни хора, желаещи да направят голяма покупка от нашата фирма. Това е прекрасно, като начало, че с финансите сме го закъсали като да няма до къде. Сега да видим, само как ще се справим с набавянето на стока, понеже в момента, честно казано, имаме нищо и половина. Като се има предвид, че не сме се занимавали от сума време. E, все пак имаме запаси, скътани по тайни изби из целия свят. Фон Колл само трябва да ги превози със неговите камиони и сме готови.
26 Септември, Понеделник
Днес беше срещата с новите ни клиенти. Малко кофти се получи. Все още нямахме никакво доставено вино, освен една умряла бутилка останала от запаса за приема, ама трябваше на живот и смърт да започнем преговори. Добре поне, че го харесаха, щото инак щеше да е доста лошо първо впечатление. Все пак насрочихме нова среща, на която да им покажем и останалите сортове вина. Жалко само, че граф Жан Пол дьо Вин, който се ръкува с мен, беше с ръкавици и не можах да се допра до него за по-хубаво проучване. Ама то така или иначе, нали телепатичната способност не е нещо много в час, не е кой знае какво. Така или иначе изглеждат сериозни типове.
Е, поне май започвам да имам известна теория за това, какво всъщност представлява въпросната Габриела. Така я кръстихме, да. Та, най-вероятно тя е страничен ефект от действието на камъка, когато Карла го използва за да съживи нас. Вероятно от многото витаеща около щаба жизнена енергия от унищожените ни посестрими, камъкът е произвел това малко момиченце като рафиниран екстракт. Поне така ми се струва… Все едно.
27 Септември, Вторник
Днешната среща мина съвсем по-добре. Харесаха стоката ни и решиха да поръчат, което си е голям успех за нас. Само тоя техния експерт как ме е вбеси, значи! До сега никой не е успявал да различи перфектното синтетично вино, което някога произвеждахме заедно с другите. Абсолютно идеално си беше! Неразличимо, че е менте. Има си всичките предпоставки, като да е на поне 80 години. Ама как го позна, просто не ми е ясно. Явно е много добър наистина. Разбира си от работата.
Абе както и да е това, малко кофти беше и, че искаха да им покажем избата, ама се справихме. Закарахме ги с наша кола, посмъртно няма как да са видели къде е. А и защитната вампирска аура с която сме облицовали пещерата замаскира всякакви проследяващи устройства, които биха могли да използват. Въобще сигурността беше на ниво. Все пак сме се подготвили и за този сценарий.
За сделката толкова. Най-важно от всичко е, това, че утре е големият ден или по-точно нощ. Пак ще си върнем, това, което бяхме създали преди толкова много години! И Габриела ще встъпи за пръв път в истинския живот, наш. А най-хубавата част е, че проклетите фон Козлик-ци изобщо не са се мяркали. А утре вечер, и да се мярнат, ще е твърде късно. Вдигнем ли веднъж кулата, нищо вече няма да е в състояние да ни спре. Ей начи, добре че го намери тоя камък, Карла. Щото без негова помощ, нямаше да можем да създадем това неразрушимо от нищо съоръжение. Ще трябва да изразходваме много голямо количество лична енергия за да го захраним, обаче пък си струва, защото е неразрушимо. Пък и така или иначе сме натрупали бая запас, точно заради такива нужди.
Абе в крайна сметка, това човека си е наистина специфично създание. Жизнената енергия заложена в него не може да се сравнява с никое друго същество. Явно е, че създаден на много специфични начала. Обаче как може да е толкова тъп, просто не мога да си обясня. И то не точно тъп, ами зъл по-скоро. Ама то за да си зъл, трябва да си тъп. Това си е. Ама като те не могат да си използват жизнената енергия правилно, да се надяваме, че ние можем по-добре.
Я то кое време е станало, аз по-добре да се захващам да си пиша речта за утре вечер, че не си е работа. И още колко неща трябва да се подготвят. Поне няма аз да готвя.