~ ~ ~
Мнооого, мнооого години по-късно
~ ~ ~
13 Март, Четвъртък
Да, като се замисля само, как се развиха нещата. Вярно, Ерик все още ми липсва адски много. Все още гори болката сърцето ми, но поне сега съм малко от малко по-спокойна. Вече имам две прекрасни приятелки, с които да прекарам вечността. От едната страна е Карла, с която винаги можеш да захванеш приказка за рок. От другата – Мария, която винаги е способна да те разбере, ако имаш нещо да й споделиш. Просто не знам…
И като си помисля, че не исках повече да съществувам преди определено време. Но сега нещата са различни. Има ги Карла и Мария, както имаме и още дузина себеподобни, които не са толкова перфектни същества като нас, но пък са готина тълпа, иначе. Вече, като цяло тайно общество, нещата определено вървят доста добре.
А и бизнесът добре си ни върви.
Е вярно е, имаме си и сплетни между нас си трите, ама то е дребна работа. Е примерно Карла пак беше сложила сините чаршафи на едно да ги пере с белите ама нищо не е това.
~ ~ ~
Ужасно много години по-късно…
~ ~ ~
23 Октомври, Събота
Добре си оформихме тайното общество, с тайна клетва и всичко. Добре е и, че намерихме достатъчно отбрани от отбраните, индивидуални дами от всяко най-загадъчно и затънтено кътче на света, както и някои съвсем по-практични, които да бъдат наши членове. Е, други като Карла и Мария не могат да се намерят ама все пак и те са напълно достатъчни, за да се квалифицират като всичко от което имам нужда. (Останалите, така или иначе, са по-скоро за развлечение и евентуална практическа протреба – да, все пак е полезно да имаш на разположение дъщеря на сенатор, дама от знатен род на бакери и лихвари или пък сестрата на прецедателя на спортния комитет)
Но сега май е време да се замислим за остановяване на постоянна щаб-квартира. Имам предвид, не за бизнеса – такива си имаме много, но за типично наши си вътрешни дела. Но ако е така, то това трябва да се направи на някое отдалечено и непристъпно местенце. Трябва добре да се обмисли хубаво, къде може да бъде.
~ ~ ~
25 Октомври, Неделя
Днес, Мария предложи идеалното местенце. Малко градче, на име Волфберг, разположено в непристъпните поли на връх Козлий в Скалистите планини. Има – няма 5531 жители, достатъчно отдалечено е от света. Идеалната позиция за култа да постави своята щаб-квартира. Предвид планинския релеф – пещери колкото искаш, а мъглата почти целогодишно е непрогледна.
Още утре тръгваме аз, Мария и Карла. До изгрев слънце събираме нещата и заминаваме. Жалко само е, че не можем да летим до там, с целия тоя багаж, ами ще трябва да използваме железницата през Червената страна и от там нагоре с магарета. Тегавичко, ама ще стигнем.
~ ~ ~