~ ~ ~
Откъсите насам следват от доста време след
~ ~ ~
28 Ноември, Вторник
Край – решено е. Решено е, какво искаме да направим. Ще създадем тайно общество от себеподобни. Но само жени. Да, така решихме. Ще бъде нещо като братство, само че от сестри. Като таен орден или култ, да култ, че звучи по-… култово.
Никой няма да знае за нас. Ще съществуваме в сенките на човешката цивилизация. Ще бъдем като зловеща приказка, която всеки е чувал и разказва на децата, но никой не вярва наистина в нея.
Само да видим, от къде да започнем. С Карла се заемаме да мислим. Мария ще ушие знамето.
Малко по-късно…
Мислихме, мислихме и решихме, че ни трябва бизнес план. Така де, една тайна организация не се прави с плюнка и дъвка. Аз предложих идеята, която имах преди време, за говедата, но на цялостния план, някак си не стоеше чак толкова добре.
Карла, която е по- на ти с финансовите дела, понеже като принцеса е учила икономика и пазарно дело (то май и аз съм учила, ама помня ли – пък и морската икономика е различна от човешката), каза, че по навик, от време на време хвърляла по едно око на стоковата борса и в дългосрочен план, бизнесът с виното бил перспективен. Мария каза – „А, добре.“, така че решихме да насочим вниманието си натам. Пък сега като се замисля, виното предлага и интересен мотив – червено е.
Е, време е да си лягам, но определено ще го мислим.
29 Ноември, Сряда
Много съм въодушевена от идеята. Почти не можах да спя. Което имаше и добра страна, понеже имахме цяла сутрин да се разправяме с банките. Оказа се много положително, че Карла имаше кредитна карта за принцеса, която още не беше блокирана. Така, с малко увъртане, успяхме да изтеглим овърдрафт от десет милиона – ще стигнат като за начален капитал.
Мария прегледа всики вестници и набеляза обяви за недвижими имоти. Сега ще ги обмислим трите, заедно, за да изберем най-подходящите места.
~ ~ ~
Около две до пет години по-къно
~ ~ ~
14 Април, Сряда
Сега, като бизнесът позакрепи, започвам да се замислям, какво да правим. Ще ми се да заминем за някъде, да посетим необикновени места, да опознаем непознати култури, да опитаме екзотични, хммм… храни.
Да, вярно, тук, в Западен Оз ни потръгна. Особено от както магьосницата стана редовен патрон в нашата таверна, нещата вървят изключително гладко.
Но си мисля… Мисля си и ми се иска… Ще посетим тайнствени местности и ще научим странни обичаи, порядки… Ще намерим особени индивиди, за нашите редици. Е, не че и сега нямаме последователи, но… Ех, иска ми се да сме колкото разнородни се може, повече. А тукашните почват да се повтарят. Ако ще правим организация, която да удържи на вечността, ни трябва разнообразие.
Да, решено е, ще го предложа на момичетата. И без друго Мария все повтаря, че жълтурковците и лазят по нервите.
15 Април, Четвъртък
Някъде към вечерта
Е, това е! Следваща спирка – джунглите на Чудната страна. Утре сутрин тръгваме.
Днес не съм писала много ама то няма и какво. Ето, на решихме, казахме, сторихме. Да, така импулсивно действаме., това му е забавното.
Иначе цял ден се занимавах с приготовления и нареждания, но като цяло, лакеите ще се оправят с бизнеса, за месец-два, до година, докато ни няма. Е, лягам си сега, нямам търпение. Ще посетим толкова шантави места, че идея не ми идва още, какви…
Край на Част II