7 Май, Сряда
Този Джанго… Кара ме да се чувствам малко от малко по-спокойна, въпреки цялата си мъка и болка. Но се опитва да стигне там, където не може. И където не трябва. Какво ли да направя? Струва ми се, че е влюбен в мен. Но това е абсурдно за правене. (въпреки, че идеята да се влюбиш в момиче, случайно срещнато в гората, сигурно е неустоима) Много пъти съм му казвала, че такова нещо просто не може да бъде.
Аз няма как да обичам го. За мен сега, всичките човеци са ми безразлични. Всички останали същества също. Само единия Ерик имаше за мен. На него отдадох цялата си обич и въпреки, че сега го няма, въпреки, че никога повече няма да го има, аз не мога да се влюбя пак. Но какво да правя, се питам. Мога просто да изчезна някъде, което ще донесе болка и на него. Това не ми се нрави много. Не искам и той да се чувства като мен. Мога ли да отблъсна намеренията му, някак си, така, че да не се получи същия ефект, но да си останем приятели? Трябва да има някакво ефективно решение. Но какво? И в двата случая, положението не може да продължава така за напред. Трябваше да се махна по-рано. Преди положението да излезе от контрол. Но не можах да го предвидя така. И сега, трябва все пак да намеря някаквото решение.
8 Май, Четвъртък
Уф, да му се не види, какво да се прави. Човекът все по-настойчиво се опитва да ме приобщи към идеята си. Да ме обича, демек. Това го твърди вече открито. Но не може така. Каква файда, той да ме обича, като аз не мога да го обичам? Ако така продължават нещата, май най-разумното ще е да се махна, въпреки последствията. Все пак ще е по-добре, от колкото ако още се задълбочава работата.
“Обичам те” вика. “Не можеш да ме обичаш, от една седмица се познаваме!”, казвам му. И в същото време виждам, че ако си тръгна, много ще му е кофти. Какво да правя, просто не знам.
10 Май, Събота
Случи се нещо потресаващо! Позволих си да му дам малко близост. Позволих му да ме прегърне. И тогава изведнъж у мен се прояви нова способност, която не бях откривала до сега. Щом се допряхме, сякаш някаква енергия премина през тялото ми и аз видях мислите му. Цялата информация заключена в съзнанието му сякаш премина през главата ми. Проклетото копеле! Не ми беше казал всичко. Не спомена с каква търговия се занимава. Не каза нищо за това, че търгува с моминска плът! Не каза нищо и за белия прах! Онзи, който кара хората да виждат странни неща. И как ме изигра само. Да му повярвам, че наистина има чувства към мен, докато през цялото време той се е опитвал да ме приобщи не към идеята си да ме обича, ами към бизнеса си. Кучият му син!
И резултатът – той е мъртъв. По, дяволите, убих го! Убих човек! Разумно същество. Или напротив? Що за разум е това, след като може да се занимава с подобни неща? Гадно копеленце! Мака му. Но най-странното е, че въобще не ми е толкова гадно, както тогава, когато онзи заек умря в ръцете ми. От друга страна погледнато, обаче, защо пък да ми е? Заека щеше ли да съсипе живота на десетки заешки деца? И на техните семейства, също. Нее, човека е къде по-лош! Крастави псета, скапани! Само единият Ерик ли беше по-различен от вас?! Но сега го няма. Не, но само продажни твари явно са останали!… Мамка му и ситуация…
Но дори и така да е, защо така стана? Какво направих, по дяволите?! След като всички тези образи нахлуха в съзнанието ми, изпитах огромен гняв. Такъв, какъвто никога до сега не съм изпитвала. Сякаш цялата болка която изпитвах от преди, се превърна в гняв и омраза към човек, който е извършил всички тези неща. И при това се прави на толкава лицемерно мил пред мен. Всичкия ужас и страх, който носеха изображенията, всичко това надделя над мен и без да се усетя точно как, озверях и в следващия момент, вече бях скочила и бях забила зъбите си в него.
Сякаш някакъв инстинкт, отвътре, мамка му. Дори не мислех какво правя. Дали защото от два дни не се бях хранила? Но защо с такава неконтролируема агресия и остървение? До сега не е било. Мамка му да се не види!
Ама пък човешката кръв… Беше толкова освежаваща. (Ако се абстрахираме от останалите емоции свързани с това). Но само чистият и вкус и ефектът, който предизвиква – толкова животворящ, толкова изпълващ с неописуема енергия! Сякаш цялото ми тяло се обновява! Много повече от първия път, когато пробвах заешката. Много повече от когато и да е…
А самия човек, не знам от ухапването ли умря или от страх. Все тая, важното е, че е мъртъв. Не могат да се върнат нещата назад.
Гадни човеци, пак както си помисля. При нас в морето не се правеха такива неща. Е вярно, наркоманите ги имаше, ама някак по-безкористно, някак си. Никой не си правеше черния бизнес от това. То просто си го има, пък който иска да си го взима. А те какви ги вършат моля ти се. А и никой не си е и помислял при нас да търгува с плът, мамичаката му грозна! Тъпи, крастави псета! Кучета грозни са тия човеци…
(Хмм, май трябва да си поосвежа речника с обидите…)