13 декември, Неделя
Всичко се получи повече от добре. Промъкнах се до стаята й, в имението, под формата на прилеп. Прикрих се зад завесата, за да не се трансформирам пред очите й, ами изчаках да отиде до тоалетна. Докато се върне, аз вече чаках в човешка форма. Тя бе дочула звуци, които самата аз бях издала и викна още от банята “ Долорес, оправи ми леглото! ” Обаче в следващия момент влезе и видя, че не съм Долорес. Тогава доста се стресна и започна да вика “Охрана! Охрана!”. Стражата пристигна на минутата, обаче аз изчезнах за секунди под формата на дим. Когато си тръгнаха, се наложи да й запуша устата и тогава да говоря. Всичко и обясних. И казах й: „Слушай, момиче – от опит знам, че не е гот да спиш цяла вечност. За това тръгвай с мен и да изчезваме яко дим“ (повече или по-малко това й казах)
Добре, че тя видя нещата по моя начин. Съгласи се с този ред на мисли и докато се усетиш, вече бяхме планирали нещата. Абе ще се разберем с това момиче, виждам го. От погледът в главата й и от това, че на стената й висяха плочи на Краля, както и на други велики изпълнители.
Та, предадох й дара, сега само остава да изчакаме да завърши трансформацията и духваме на някъде. Пък може и тук да останем, знам ли. Ама рискуваме да сме в обхвата на орисницата.
Преди да си тръгна, тя ми зададе един странен въпрос – “Как съм преминала СОТ-а” Така и не разбрах к’во е СОТ.
~ ~ ~
20 Декември, Неделя
И тази вечер, пак дойдох при нея, за да проверя състоянието й, лично. Справя се. Болезнено е, но се справя. И при мен беше така, само че доста по-бързо стана работата. Но нищо, важното е, че стане ли, ще можем да бъдем като сестри. И без друго доста добре се разбираме. Смятам, че ще се получи чудесно приятелство. За вечно, като същността ни. И никакво слънце и никакъв чесън, няма да могат да ни разделят.
~ ~ ~
5 Януари, Петък
Да, положението определено за пръв път от много време насам, може да се определи като “супер”. Идеална работа се получава с Карла. Съвсем бързо усвоява всичките “тънкости на занаята”. Т’ва момиче просто е родено за това. Всичко върви перфектно. Само малко й е тъжно, че трябваше да се махнем от Приказната страна, където бяха всичките й близки и познати. Обаче не можехме да рискуваме да сме в обхвата на орисницата. Не се знае, какво би могла да направи. Най-малкото ако издаде присъствието ни, на хората, набавянето на храна ще стане значително трудно, което не е добре, за начинаещо момиче като нея. Ама с всичко ще се справим, щом сме заедно. От сега нататък, каквото и да излезе, ще минем заедно и ще преминем.
Сега сме се запътили към Царство Господарство, там да си опитаме късмета, пък ще видиме какво ще се получи. Да, отново се чувствам някак си жива.
6 Януари, Събота
Абе идеално потръгва. Подхождаме си като две капки вода, все едно сме били приятелки от детската градина. Говорим си по теми за “Краля”, за Джими Хендрикс, за известни групи, абе въобще е ебати якото.
Попитах я също, имала ли си е любим, в Приказната страна, а тя ми рече:
“ Абе те, там, разни мазни принцове на секъде се меркат, ама хич не са ми по вкус. А и с тая орисия, ужасно гнусно ми се струва да идва след хиляда ли там, колко години някъв непознат и да ме целува, докато спя. Пълна мизерия.”
Абе супер си ни е. Дано и тя така да го вижда. Макар, струва ми се, че да.
~ ~ ~
18 Януари, Петък
Само от три дни сме в Царство Господарство и ха – натъкнахме се на още един, прекрасен за целите ни, индивид и идеално допълнение към нашия дует.
Да, днес, в този студен ден, имахме шанса да срещнем следващото перфектно, за целта, момиче. Тя е от обикновен, селски произход, казва се Мария, но е същата като Карла в отношение на био структура, за трансформацията. Усещам я точно, така, както усетих и нея преди няколко време.
Малко е разглезено момичето, ама ще влезе в крачка, не е проблем това. Сега само трябва да се опитаме да я придумаме към каузата си. Обаче има и един друг проблем. Тя в момента е жена на някакъв магьосник, който няма да я пусне току така, дори и да се съгласи да тръгне с нас. Трябва и по това да се помисли някак.
19 Януари, Събота
Промъкнах се при нея, но не посмях да й се покажа. Предусетих, че появата ми ще я уплаши. Поне, докато спеше, аз успях да я докосна и узнах историята й. Изглежда, че миналата година, по това време някъде, се е разиграла следната ситуация: бащата, на нея и на сестрите й, който, по принцип, бил пътуващ човек, им предложил, да им донесе, от път, каквото си поискат за празника наречен Коледа. Тя си поискала само една роза. Само роза, ама роза през зимата, моля ти се! Всичко друго, което било поискано от сестрите й, той могъл да намери. Това кожено палто от рядък индийски прилеп, диамантено колие, огърлица от слонова кост, обувки от тюленова кожа, всичкото го има в ГУМ-а. По празниците всичко докарват. Даже банани може да намериш в гастронома. Ама тая роза от къде я е измислила въпросната Мария, не ми е ясно, а как се намира да не говориме. Но както и да е, понеже той все пак намерил. Намерил, ама в градината на въпросния магьосник. Тя, аз и сега я видях, е разделена на два сектора – зимен и летен. В зимния си е студ, както на всякъде другаде по това време. Обаче в лятната е топло и растат какви ли не цветя. И така, той се решил да гепи една розичка, белким никой не забележи. Ама магьосникът го уловил. Брей, тия магьосници на всекъде очи имат, начи. Но за да не се налага да го очисти, спазарили сделка навместо. Човекът можел да задържи розата, но пък трябвало да му даде ръката на дъщеря си. Там, до некъв срок от време. Така, като дошъл срока, той си я взел и се оженили и си живели заедно от тогава насетне. В началото и било доста кофти, после посвикнала, обаче не усетих, да го обича кой знае колко, така че да се надяваме няма да е толкова проблем. Ще се получи. Само трябва малко финес.