3 Юни, Събота
Към две седмици вече ще да са станали, от както беше работата в парка. И от тогава не съм се хранила. Човешката кръв определено е много по-питателна. Обаче има и нещо друго. От едно време, насам, сякаш на моменти усещам, какво изпитва жената, която ухапах. Някак си така, сякаш е толкова близо и в същото време далеч. Но я усещам. Усещам, че силите й са слаби. Объркана е. Струва ми се, че не помни, какво се случи онази вечер.
Но усещам, че се бори с нещо. С някаква сила, вътре в нея. И изпитва болка. Дали аз съм причината за това? Възможно ли е? Като нищо. Но какво изобщо става с нея? И защо най-вече аз усещам това, което и тя? Каква връзка има между нас, за да се получава така? Мамка му, трябва да разбера повече за това положение. Аз ли го предизвиквам, най-вече? И ако е така, то как и защо?
4 Юни, Неделя
Енергията май попривършва. Особено като се има предвид, че цяла сутрин си правих експерименти с мъгливата форма и с прилепа. Тази вечер май ще трябва да се яде. И пак мисля да карам на човешка храна. Стигнах до извода, че хората не представляват нищо повече от обикновен дивеч. И без друго са много по-лоши от която и да е друга твар, която съм срещала. Какъв смисъл има да наранявам невинни животински твари, а пък тях не? Пък и от опитите с виждането на мислите, се натъкнах на 90 % гнусни твари и съвсем малко свестни. Какво, толкова? Е, ако захапя някой свестен, просто ще го изплюя, ще му се извиня и ще изчезна в нощта.
То, ако съдиш по това, да те е гнус да ги пипнеш. Тея прасета където ги ядат, те са мръсни ама са мръсни отвънка. А тъпите му човеци са мръсни предимно отвътре. Ама пък кръвта им ми действа толкова добре. Дава ми страхотно количество енергия. Енергия, която би могла да послужи за развиване на нови способности.
Този път смятам да опитам да си набавя необходимото от мъж. Може организмът им да е по-издръжлив. Освен ако не е обратното, като се има предвид, какво стана с ония червей, подлизурко и най-долен лицемер. Ама там нямаше спирка, докато сега ще е различно. Ми то си е време вече, я да зема да тръгвам, какво се размотавам.
~ ~ ~
14 Юни, Сряда
Ето – днес или по-точно снощи усетих за пръв път и този втория човек, дето беше – мъжа. И при него се повтаря горе долу същата ситуация. Има малки разлики в това което чувствам, ама общото е същото. Както и да е. По-кофтито е, че така и не мога да разбера, на какво се дължат тези реакции. Жената, както беше и в предните дни, е в доста лошо състояние. Сякаш не може да се пребори с това, което става с нея. Но какво изобщо става? И от къде знам аз, че й става нещо?
Сега ще го видиме и мъжа, какво ще стане с него. То е явно, че от мен ще да е причината, след като и при него става така, обаче какво точно става? Трябва да има някакво логично обяснение на цялата работа?
Както и да е. На страна от това, пак започва да ме прихваща старата мъка. Вечер си мисля за Ерик и за изминалите ни години. И това страшно ме натъжава. Няма ли да мине някой ден тази болка? Но пък ако мине, това значи ли, че вече ще ми е станал безразличен? Че няма да го обичам повече? Май така е обречено да се чувствам завинаги, в крайна сметка?
~ ~ ~
17 Юни, Събота
Състоянието на жената не е никак ама никак добро. Чак ме кара да изпитвам съжаление. Ама какво говоря? Наистина ли съм станала толкова безчувствена? Но ако аз съм безчувствена, те какво са? Тея, специално, индивиди, на които съм попаднала и те не са цвете за мирисане. (тоя израз, макар че съм го усвоила, не знам дали е много уместен. Понеже аз в началото имах алергия към цветята и никое цвете не беше за мирисане тогава, а не съм много сигурна, че и сега е, със или без алергията, ама както и да е)
Но, така или иначе, жената не е на добре. Това е основното. Усещам, че организма й не се справя с нещо. И колкото повече губи от него, толкова по-силно го чувствам аз. Струва ми се, че ще умре. Мамка му. Не трябваше да става така.
А пък мъжът, при него нещата стоят малко по-различно. Той за сега ми се струва, че се справя с нещото много по-успешно. Някак си не чувствам у него същата агония. Очевидно той е по-силен или де да знам, но има някаква разлика. Съзнанието му е много по-ясно. Има доста добри шансове, струва ми се. Дано поне той се справи, а аз най-сетне разбера, какво, по-дяволите, става!
~ ~ ~
21 Юни, Сряда
Днес ми е малко кофти настроението. Особено като се има предвид, че май умря жената ония ден. Поне не я чувствам вече. Или тя или връзката между нас е умряла. (залагам на първото) И сега са ме налегнали мисли за това. Просто не знам, много се дразня за това, че не мога разбера каква е цялата тази работа и защо става така. Трябва да разбера, защото едно е все пак да са дивеч хората, обаче това причинява допълнително страдание, което не е необходимо и трябва да се избегне някак си. А и има някакъв смисъл и причина, които е необходимо да се знаят. Но защо не мога да ги проумея? Нали аз го причинявам? Защо не знам?
Ох, тази вечер май пак ще трябва. Резерва от сили, попривършва. А гладът ми се засилва, с което и агресивността. Усещам, че все повече неща започват да ме дразнят, с всеки изминал час. Ще изчакам в прикритието си, докато стане време след което – на лов.