20 Януари, Неделя
Тази нощ ще е. Ще се промъкна и в подходящия момент – хоп. Готово.
Е да, промъкнах се, действах, обаче ме усети. Изглежда в селските среди доста внимават, какво ги дебне от сенките на нощта. Тя тъкмо си лягаше, когато аз се вмъкнах и се материализирах, скришом, зад завесата. Тя, обаче, веднага ме усети и попита „Кой е там?“ – с глас, който не търпи компромис. Нямах как, трябваше да се покажа. Тя веднага се отдръпна назад, докато се опитвах да й обясня, за какво съм дошла. В следващия момент пристъпих крачка напред и Мария, със скоростта на сто планински леопарда, хвърли по мен, традиционно, церемониално, аборигенско копие, което висеше, до този момент, над леглото й. То ме прободе през корема и макар, чувството да не бе приятно, все пак нищо ми нямаше. Бях само малко стъписана, а Мария дваж повече. След като се гледахме няколко секунди, челюстта й провисна леко, в израз на изумление, след което рече: „Баси якото! Това ли предлагаш?“
От тук нататък, нещата потръгнаха много добре. Тя ме изслуша, обясних й всичко. (това след като извадих копието – малко поизцапа пода, ама нищо) Прие ме с любопитство. Бях й интересна, което е добър знак. Утре вечер ще намина пак, да доизясним нещата и да видим, какво ще каже окончателно.
21 Януари, Понеделник
Да, тази нощ отново се промъкнах при нея. Разказах й съвсем подробно, какви са плановете. Доведох и Карла, да се запознаят. Мария беше доста заинтригувана. Супер. Успех. Не беше трудно да я убедя съвсем в каузата си. Само един проблем все още остава, обаче. Какво ще правим с магьосника. Той в никой случай няма да я остави да си замине просто така. Трябва да се измисли нещо.
~ ~ ~
23 Януари, Сряда
Та два дни мислих, как да се справим, с този проклет магьосник! И накрая – БАМ! Открих нещо! Идеалният план. Ей така, случайно забелязах, в едни вестници, които Карла бе донесла, пишеше истории за героичните подвизи на могъщ варварин, пират, наемник и завоевател и веднага ми хрумна идеята. Ще накарам Мария, да се престори на отвлечена, пък ние с Карла, ще пуснем слух, който някак си случайно да достигне до ушите му. Той ще се справи с магьосника и ще я “освободи”.
Много добър план, само къде да търсиш могъщ варварин, наемник, пират и завоевател? Ама ще се намери все.
~ ~ ~
27 Януари, Сряда
Битката беше епична, но накрая, варваринът, пират, наемник и завоевател победи!
И сега, след като магьосникът вече не е пречка, зачезваме на някъде. Планът е да си намерим някоя уютна пещера. Не знам, това от същността ми ли се поражда тази любов към пещерите, от времето ли, в което прекарах, по тях или това, че акустиката е страхотна. Мария е съгласна, стига да е уютно обзаведена. Карла иска завеси на цветя.
Тази вечер тръгваме.
~ ~ ~
29 Януари, Петък
Идеално е! Перфектно е! Нямам думи!
Пещеричката, която си намерихме, е много удобна – уютна, просторна, чиста, на спокойно местенце, в гориста местност, не далеч от няколко села и град. Идеално, като за момента.
Направихме си я, да ни е комфортна по всички параметри. Поставихме няколко шкафчета, етажерки и един долап. Мария искаше голямо огледало, като за принцеса – сложихме. За сега леглата са походни, но ще измислим нещо по-така, в най-скорошно време. Сложихме и завесите, които искаше Карла. Стана супер.
А сега тръгваме на лов и нощна разходка.
30 Януари, Събота
Разхождахме се из града и по едно време минаваме покрай едно погребално ателие. Странно е, но работеше в Събота. Сигурно защото и смъртта няма почивен ден. И гледам изложени ковчези – ама баси и луксозните са почнали да ги правят, начи! Едни такива, от масивно дърво, вътре тапицирани, мекички. Като си спомня на времето в какви кашони ги погребваха, чак ми се свива стомаха. Та, гледайки това, си припомних, как благородно завиждах на спокойния сън на мъртвите в гробището. И си викам – искам такова легло, мамка му! Няма да умра, но поне малко от уюта на тази атмосфера мога да си пренеса, удома.
Карла и Мария също уважиха идеята като задоволително екстравагантна. Мария искаше нейния във виолетово. Поръчахме веднага. До няколко дни ще са готови. Нямам търпение да ги пробваме.